Тайния дневник на Източната перла

Оставаха само няколко дни до заминаването и бях сигурна, че планът ни ще успее. Реших, че ще върна златните кюлчета на Джам, щом минем границата. Той щеше да има нужда от тях, тъй като трябваше да започне живота си от нулата. Смятах да му ги оставя на възглавницата, докато спи. Така щях да успокоя съвестта си, без да виждам болката в очите му.

Казах му, че само след броени дни ще бъдем заедно и никой няма да може да ни раздели, затова не си струва да се излагаме на излишен риск. Той се съгласи с мен и решихме да преустановим ездата и нощните си срещи. Не биваше да даваме доказателства на Бория, който и бездруго вече ни подозираше.

Но Джам не издържа и дойде при мен през нощта. Малко след като бяхме заспали с преплетени тела, се събудих от ръмженето на кучетата. Над нас стоеше изправен Бория. Той не каза нищо, само стоеше и ни гледаше. После тихо излезе от стаята.

Джам продължаваше да спи, а аз лежах ужасена. Опасявах се, че още на сутринта Бория ще разкаже на Ганджурджав за предателството ни. Но имах усещането, че може да реши и друго. Бория не беше човек, който действа прибързано. Сигурна съм, че би ме изобличил без никакви угризения, но обичаше Джам и едва ли би го опозорил публично. Възможно беше двамата да успеем да се измъкнем, преди Бория да е решил как да постъпи. Във всеки случай би било безсмислено да го моля да запази тайната ни. Мъже като него не се поддават на женски увещания.

Когато Джам се събуди, не му казах за нощното посещение на Бория. Само го целунах и го изпратих да си върви с моя мирис на хризантеми, пропит в кожата му.

Още на сутринта Бория, който изглеждаше така, сякаш не беше мигнал цяла нощ, ме уведоми какво решение е взел. Седях на купчина кожи и пушех една от моите любими турски цигари, когато той влезе в къщата с твърда крачка. Дори не си направи труда да ме поздрави, а мина директно към въпроса.

— Ганджурджав те избра за съпруга в злощастен ден. — Тонът му беше студен и рязък. — Злощастен за моето семейство, но предполагам и за теб, Йошико.

Кимнах в знак на съгласие, защото това беше самата истина.

— Можеш да ме упрекваш колкото си искаш, Бория, но любовта не идва насила. Не обичам съпруга си, не харесвам начина му на живот и това не би могло да се промени.

— Напротив, би могло, стига само да беше поискала. Но ти си твърдоглава жена и не познаваш чувството за дълг, нито за свян. Където и да отидеш, ще носиш само неприятности, Йошико, защото така си устроена.

— Прав си — кимнах. — Но как бих могла да се променя? Можеш ли да вървиш срещу природата си? Постъпи както ни мериш за добре, Бория, но знай, че по-скоро бих умряла, отколкото да прекарам живота си на подобно място. А Джам е единственият, който може да ми помогне.