Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Страхуваше се, че това дали ще запази разсъдъка си зависеше от отговора на този въпрос.
* * *
Зловещо и страховито чувство обви сънищата на Кийли, осветявайки ги в нюанси от сиво до тъмнокафяво. Плуваше през потъмнели течения, очуквана и обрулвана от странни неща: дебела, дървена ябълка с големина на магаре; дървена фигурка с големина на пудел във формата на кон се обърна към нея и й се усмихна, докато преплува покрай нея. Детска играчка, приличаща на вагон, се носеше спокойно покрай нея със скоростта, с която тя плуваше, независимо че вълните я блъскаха. Почувства непреодолимо желание да се пресегне към играчката, но се страхуваше, че ако го направи ще изгуби темпото на размаха си и ще се удави.
Знаеше, че сънува. Беше почти сигурна в това, но бе изгубила усета си към реалността извън този воден пейзаж. Единствената й цел бе да достигне противоположния бряг, където я чакаше нейното спасение.
Но не знаеше как, защо и какво може да е това. Нещо се удари в рамото й и когато се обърна, видя метална червена триколка, чието кормило се заплете в мокрите краища на косата й. Несигурно го хвана и се опита да се освободи - успя, и триколката изостана зад нея.
Обърна се към брега, който все още не можеше да види и тогава детското вагонче се удари в носа й, сякаш искаше тя да го вземе.
- Но нямам джоб, в който да те сложа - каза безпомощно и на мига се събуди, борейки се за въздух, изправи се и се огледа около себе си.
Вън от съня, но обратно в кошмара.
Спомените я заляха като приливна вълна, удряйки в лицето й събитията от миналия ден. Атлантида. Воините. Мъртвото създание, което се оказа, че е мъж от времето на Александър Македонски.
Джъстис.
Коленичи, но се опита да е тиха и да не привлича внимание, докато оглеждаше пещерата, в търсене на дивия мъж от вчерашния й кошмар. Или може би - нещо в нея изрече копнежа си - воинът от виденията й?
Вместо това погледът й се спря на съвсем друг вид сън. Сън, след който чаршафите на леглото й са мокри, а тя усеща болка и незадоволеност, защото първичният воин, който понякога виждаше във виденията си, когато докоснеше един определен артефакт, принадлежал на древна цивилизация, не съществуваше в днешно време. Такива определено не можеш да срещнеш в академичните среди в Охайо.
Но вече не се намираше в Охайо. Здравият, мускулест мъж, който излизаше от езерото на няколко метра от нея, чисто гол, и от когото капеше вода, бе живото доказателство за това. Кийли никога досега не бе смятала водата за афродизиак, но капките, които се стичаха по тялото на Джъстис определено можеха да се сметнат за такива.
Те го галеха по всички места и внезапно тя осъзна, че иска да го докосне.
С език.
Затвори очи за момент, учудвайки се от собствената си глупост. Сега пък бе привлечена от похитителя си? Но вчера бе толкова внимателен с нея, бе видяла изпълнените му с мъка очи при саможертвата на Фарнасий. Със сигурност не можеше да е...
Кийли отвори очи, неспособна да превъзмогне желанието отново да погледне към него. Той вдигна ръце, за да избута натежалата от водата разплетена коса, която падаше пред лицето му. А самото движение оформи линии по тялото му, които би трябвало да са незаконни. Джъстис бе толкова висок, набит и мускулест, че в сравнение с него бодибилдърите които беше виждала да тренират във фитнес залата изглеждаха като дундести тролове. Проследи с поглед силните му ръце - високо на бицепса на дясната се виждаше проста, но много добре направена татуировка - здравите му крака, стегнатите му гръдни мускули, а после погледна по-надолу към бедрата и след това. ох.
Ох!
Опита се да преглътне, но гърлото й бе изсъхнало, сякаш бе погълнала праха от току-що отворена пирамида. Или атлантите по принцип си ходеха с постоянна ерекция, или Джъстис сериозно се радваше да я види.
Гръм от чиста, пареща топлина премина през тялото й, превръщайки здравия й разум в похот, насочен към мястото, което искаше да... О. Мили. Боже!
Мъжът забеляза, че тя го наблюдава.
Замръзнала на мястото си, Кийли гледаше право към него и усещаше руменината, която се бе настанила на бузите й. Здравият й разум и инстинктът за самосъхранение преодоляха побърканите й хормони и тя скочи на крака.
- Стой далеч от мен. Просто си сложи някакви дрехи и да поговорим като възпитани хора. Тоест като атлант и човешко същество, след като вече си починахме и ти си. хм. чист.
Той не помръдна, дори не направи каквото и да е заплашително движение, но изведнъж жената усети тръпка на безпокойство. Безименна емоция гореше в очите му, която променяше цвета им от среднощно към сапфиреносиньо.