Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Дояде сиренето, шунката, изпи си кафето. Вдигна глава. Погледна право в очите Питър, който очакваше отговор, и на един дъх изрече:
— Съгласна съм да бъда мила, но не искам да се забелязва… Става ли?
Дойде денят, в който Жозефин трябваше да защити хабилитационния си труд.
Денят, в който след дълги години учене, посещаване на всякакви лекции, семинари, ровене по библиотеки, писане на публикации, книги, статии, щеше да застане пред журито и да се пребори за труда си.
Научният й ръководител бе решил, че е готова. Определиха й дата: седми декември. Уговориха се всички членове на журито да получат още през септември по един екземпляр от труда на Жозефин, за да имат достатъчно време да се запознаят с него, да го проучат, да го анотират.
Според регламента й се отпускаха трийсет минути, за да се представи, да запознае журито с творческия си път, проведените изследвания, етап по етап, автор по автор и още трийсет минути, за да отговори на въпросите.
Процедурата щеше да започне в четиринайсет часа и да приключи в осемнайсет, след което щяха да обявят резултата и да изпият по чаша вино, почерпка от кандидатката.
Такъв беше протоколът.
Жозефин беше тренирала като за спортно състезание. Написа триста страници увод. Изпрати по един екземпляр на всеки член на журито и депозира един във факултета.
Защитата беше публична. В залата щяха да присъстват шейсетина слушатели, повечето колеги. Тя не покани никого. Искаше да бъде сама. Сама пред журито.
Цяла нощ не си намери място в леглото, не мигна. Става на три пъти, за да провери дали папката наистина беше на малката масичка в хола. Провери дали някое листче не бе изчезнало. Препрочете съдържанието. Прелисти отделните глави.
Всяка тема вървеше гладко. „Обем и смисъл“, препоръчваше й научният ръководител.
Постави ръце с разперени пръсти върху огромната папка. Седем хиляди страници. Седем кила и половина. „Положението на жената в градовете и селските райони на Франция през дванайсети век“. Петнайсет години труд, изследвания, публикации във Франция, Англия, Германия, САЩ, Италия. Изнесени от нея лекции, издадени статии, отваряше наслуки страниците и се зачиташе: „… женският труд в тъкачниците… Жените работели наравно с мъжете…“ или „икономическият обрат от 1070 до 1130 година във Франция… първите признаци на подем в градовете… разпространението на парите в селските райони на страната… на панаирите в Европа… първите катедрали…“, или финалната статия, заключението, в което правеше сравнение между дванайсети и двайсет и първи век… Парите стават всесилни, изместват стоковата размяна, променят постепенно отношенията между хората, между жените и мъжете, обезлюдяващите се села, разрастващите се градове, Франция, която се отваря за чужди влияния, развитието на търговията, жената, която заема своето място, вдъхновява трубадурите, пише любовни романи, превръща се в център на вниманието на мъжа, който става изтънчен, изискан… Влиянието на икономиката върху социалния статус на жената. Икономиката, която облагородява нравите или, обратното, прави хората по-груби?
Това бе нейната глава в малката книжка, дело на авторски колектив, публикувана от издателство „Пикар“, от която се продадоха две хиляди екземпляра. Истински успех за университетска публикация.
Мисълта за това скромно и блестящо книжле я накара да се почувства по-уверена. Заспа, загледана в светещия екран на електронния будилник: 4:08.
Приготви закуската.
Събуди Зое.
— Мисли за мен, мила, мисли за мен следобед, между два и шест часа, когато ще застана пред журито.
— Защитата ли?
Жозефин кимна.
— Страх ли те е?
— Малко…
— Всеки по реда си — отвърна Зое, целувайки я. — Всичко ще мине добре, мамо, не се притеснявай, ти си най-добрата…
Жозефин обърса с пръст следите от конфитюр по лявата буза на Зое и я целуна.
Към обяд вече бе готова.
Провери за последно дали е подредила всичко в папката, гризейки кожичките на ноктите си.
Пусна радиото, за да се разсее, да затананика някоя песен, да се разсмее на сполучлива шега, да чуе новините. Попадна на предаване за психическата устойчивост. Някакъв психиатър обясняваше, че малтретираните деца, които са били бити, пречупени, насилвани, измъчвани, били склонни в зряла възраст да се възприемат като предмети. Недостойни за обич предмети. Били готови на всичко, само и само да бъдат обичани. Да правят шпагат, да се премятат във въздуха, да издължават врата си, за да стане като на жирафа, да се нашарят на райета като зебрата, какво ли не…