Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
— Не е честно — чух го да казва.
— Защо — попита Ейприл.
— Ти просто не разбираш. Те също не разбират — зашепна той. — Как е възможно да не виждат какво прави?
Тя каза нещо, но не успях да я чуя.
— Допускат грешка. Той не е такъв, за какъвто се представя, не е — натърти брат ми. — Аз съм добрият. Аз правя всичко, от което семейството се нуждае. Аз съм тук всеки ден и ги подкрепям, а той се връща за няколко часа и те започват да вярват на него. Татко и Грейс се държат така, сякаш е някакъв герой. — Гласът му затрепери: — Как е възможно татко да му вярва след онова, което направи?
— Какво? — попита Ейприл. — Какво е направил?
Джуд въздъхна.
Чувството за вина, че подслушвам, остана на втори план, изместено от желанието ми да чуя отговора — и от изгарящата ревност, че ще каже на Ейприл нещо, което отказваше да сподели с мен цели три години.
Джуд прошепна нещо и аз прилепих ухо до вратата, за да чуя.
— Грейс! — провикна се мама от стълбите. — И да сложиш на дрехите препарат против петна.
Отскочих настрани от вратата и изпуснах вързопа дрехи. Гласът на Джуд заглъхна, последван от някакво шумолене зад вратата. Събрах дрехите и забързах към пералното.
По-късно същата вечер
Даниъл си беше тръгнал, когато най-сетне успях да изляза навън. Не беше нито в предната, нито в задната градина. Татко също го нямаше. Бяха изминали едва петнайсет минути, откакто ги видях през прозореца на банята, затова реших да взема колата и да намеря Даниъл в апартамента му — да го засипя с въпроси, преди да изчезне от града — само че на кукичките нямаше нито един чифт ключове. Татко беше оставил пикапа в енорията, а Джуд, изглежда, все още не беше оставил ключовете за вана. Най-странното бе, че королата не беше в гаража.
Беше ясно, че няма смисъл да продължавам да търся, и реших да помогна на мама и Дон Муни да почистят трапезарията.
Не се учудих, че Дон е останал. Сигурно щеше да поиска да се настани в стаята на Джуд, когато брат ми заминеше да учи в колеж догодина. Представата на Дон за „чистене“ включваше да дояде храната от чиниите на гостите.
Посегнах към празната чаша пред него.
Дон престана да чопли лепенките анкерпласт по ръката си и ми се ухили широко.
— Много си красива тази вечер, госпожице Грейс. Вдигнах ръка към мокрите си къдрици и се запитах дали не съм си спечелила нов обожател, като се застъпих за него онзи ден.
— Благодаря, Дон — измърморих аз и взех чашата.
— И беше много смела — продължи той. — Влезе в гората, за да търсиш брат си. Ще ми се и аз да бях там. Щях да те защитя от чудовището. Дядо ми е показал как. Той беше истински герой. — Дон потри гърди с ранената си ръка.
Усмихнах се. След това си спомних хаоса, които цареше в кабинета на татко. Мама беше пренесла купища чинии в кухнята, но за всеки случай аз зашепнах.
— Дон, докато всички търсеха Джеймс, ти ходи ли в кабинета?
Той изви очи настрани.
— Аз, аз, просто… то беше шега. Не исках да направя такъв хаос. Те всички се върнаха, преди да успея да подредя. — Той се залюля на стола, сякаш се канеше да се изстреля нанякъде.
Изпитах облекчение.
— Няма нищо, Дон — усмихнах му се аз. — Няма да кажа на никого. Но трябва на всяка цена да върнеш ножа.
Той сведе очи.
— Добре, госпожице Грейс.
Мама се върна, забеляза, че се опитвам да се справя със сервиза от костен порцелан с ранената си ръка и ме прати да си лягам. Качих се, без да протестирам, макар да се съмнявах, че ще заспя или ще си почина. Мама ми беше сърдита, задето бях поканила Даниъл. Отчаянието на татко беше пълно; по-големият ми брат бе на ръба на нервна криза, а Даниъл сигурно вече бе избягал нанякъде. Поне знаех у кого е ножът.
Странно — за пръв път Дон ми се струваше безобиден.
Отпуснах се на леглото, а мислите ми се насочиха към смахнатите неща, които се случиха този ден докато къщата не потъна в мрак и тишина. Имах чувството, че са минали часове, откакто чух Дон да пожелава лека нощ на нашите. Все още бях облечена, затова реших да стана и да се преоблека. Свалих гащеризона и тениската и извадих най-удобната си пижама.
Обърнах се и видях тъмен силует пред прозореца на втория етаж. Отскочих назад и едва не изпищях. В същия миг пред погледа ми изникна окървавеният счупен прозорец на кабинета.
— Грейс — долових приглушен глас отвън. Сянката се приближи до прозореца. Беше Даниъл.