Последният валс на Матилда

Вътре имаше двайсетина стригачи, голи до кръста, наведени над блеещите овце, приклещени между коленете им. Момчето, което отговаряше за катрана беше на около десет години, с кожа с цвят на разтопен шоколад, бели зъби и големи кафяви очи. Кофата с катрана изглеждаше прекалено тежка за крехките му рамене, но когато се затича, за да обгори една лоша драскотина върху хълбока на една овца, Джени видя, че впечатлението й е било погрешно. В това тяло имаше много повече сила, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

Трима мъже събираха остриганата вълна, мятаха я на дългата маса в другия край на кошарата и я сортираха и оформяха в бали. После я подреждаха при вече готовите бали, подготвени за транспортиране с камион до железницата. Джени знаеше, че това беше най-важната работа в кошарата. Изискваха се специални умения, за да се прецени качеството на вълната и тя не се изненада, че Брет бе един от сортировчиците.

Облегна се на вратата, докато го гледаше как работи. Също като останалите и той бе съблякъл ризата си. Широките му рамене и мускулестият гръден кош блестяха от пот. Бели кожени панталони плътно обгръщаха тесния му ханш. Бе свалил шапката си и непокорната черна коса, която на моменти изглеждаше синьо-черна от светлината, падаше на чупки по челото и тила му.

Той определено беше високият тъмен тип, описван от писателите романтици. От такива привлекателни, силни и мълчаливи мъже можеш да очакваш единствено неприятности. Никога не знаеш какво мислят и е невъзможно да водиш нормален разговор с тях.

„Добре, че Даян не беше тук — помисли си Джени. — Щеше да си падне по тези мускулести форми и да убеди за нула време Брет да й позира, полегнал на една от мароканските й възглавнички.“ Картината, която изплува във въображението й я накара да се изкикоти.

Само след няколко секунди осъзна, че настроението в кошарата не бе същото и когато смехът утихна, забеляза, че машинките не работят и че всички очи бяха вперени в нея. Тя се огледа и видя само недружелюбни лица. Самоувереността й се стопи. Защо я гледаха по този начин? Какво нередно бе сторила?

Тежките стъпки на Брет разтърсиха дъските на пода, докато прекосяваше кошарата. Лицето му имаше буреносно изражение, а пръстите на ръцете му бяха свити в юмруци. Тишината стана нетърпима и всички наблюдаваха действията му.

Нямаше време да си отвори устата, нито пък да помисли. Ръката му стисна като менгеме нейната и я издърпа през вратата и стъпалата към двора.

Джени се отскубна от него и разтри следите, които силните му пръсти със сигурност бяха оставили върху ръката й.

— Как се осмелявате? — изсъска тя. — На какво мислите, че си играете?