Последният валс на Матилда

Матилда заби пети в корема на жребеца и го пришпори по стръмния бряг на реката след една заблудила се овца. Тя пресече опита й за бягство и свирна на Блу, за да я подгони обратно при другите. Стадото прекоси огромните тревни пространства. Матилда гледаше с отчаяние намалелия брой овце. Тази година загубиха много от тях заради дивите кучета динго и заради сушата. Вече не можеха да си позволят да плащат надници на работниците, а земята, за която се грижеха, бе твърде голяма за двама мъже и едно момиче.

Посещенията на Марвин в кръчмата ставаха все по-продължителни и въпреки че Матилда бе благодарна за тези малки почивки, знаеше, че в скоро време щяха да бъдат разорени. Къщата се превръщаше в съборетина, термитите рушаха хубавите някога плевни. Потоците бяха затлачени и трябваше да се изчистят, оградите — да се стегнат, полските площи — да се освободят от настъпващите диви храсти и треви. Водата едва църцореше — нуждата от нов кладенец вече бе неотложна.

Тя въздъхна примирено и подкара коня към пасбището, близо до къщата. Етън Скуайърс не криеше желанието си да притежава Чаринга и Марвин я притискаше да продава. Тя обаче за нищо на света не искаше да се раздели с наследството си. Етън Скуайърс нямаше да й го отнеме. Нито пък доведеният му син.

Матилда се усмихна под кърпата, която бе омотала около устата и носа си, за да се предпази от праха. Етън вероятно си мислеше, че е много хитър, но тя бе прозряла нечестния му план и бе непреклонна. Андрю Скуайърс можеше и да е красив и образован, но тя не изпитваше нищо, а и никога нямаше да почувства каквото и да било към него. Проклета да бе, ако се продадеше срещу земята, само за да избяга от баща си. Чаринга бе твърде много за нея, а женитбата с Андрю означаваше да я загуби.

Пасищата на Чаринга бяха придобили жълт цвят под безмилостното небе. Веднага щом пуснаха стадото зад оградата и затвориха портите, тя се отправи към къщата. Помисли си тъжно, че вече не можеше да я нарече дом. Само място, където успяваше да оцелее още един ден.

Марвин се смъкна от седлото и пусна уморения кон зад оградата. Отдели Лейди от останалите и й сложи юздите. Кобилата извъртя очи, когато се метна на гърба й.

— Заминавам за Уолаби Флатс.

Матилда скочи от коня си и го пусна да пасе. Почувства силно облекчение, но не се осмеляваше да вдигне, очи, за да не се издаде.

— Погледни ме, момиче! На теб говоря.

Матилда долови заплахата в тона му. Бе абсолютно спокойна, очите й не изразяваха нищо, когато го погледна, но отвътре цялата трепереше.

— Етън и неговото синче няма да се доберат до нашата земя. Знам какво преследва, но няма да го получи. — Той я изгледа сърдито. — Ясно ли е?

Тя кимна. Това бе единственият въпрос, по който бяха единодушни. Марвин се наведе от седлото, повдигна брадичката й с дръжката на камшика и я принуди да го погледне право в очите.

— Няма ли да има целувка за довиждане? — попита той подигравателно.