Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
да преценя колко е голямо, защото беше заобиколено от поле и нямах база за сравнение с друга сграда или нещо подобно.
Обадих се на Бен.
— Значи, бил съм прав — каза той. — Нямам търпение да кажа на Лейси, защото и тя каза, че идеята ми е много добра.
Не обърнах внимание на коментара за Лейси.
— Мисля да ида до там — казах.
— Разбира се, че ще идеш. И аз идвам. Да идем в неделя сутринта. Ще съм изморен след бала и купона, но няма значение.
— Не, искам да кажа, че отивам сега — казах.
— Тъмно е пич. Не може да ходиш из разни мистериозни сгради нощем. Гледал ли си филми на ужасите?
— Тя може да е там — казах.
— Да, тя или някое чудовище, което може да задоволи глада си само с панкреаса на някое младо момче, което се явява в точното време на точното място — каза той. — Господи, изчакай поне до утре, макар че трябва да поръчам корсета на Лейси след репетицията. И после искам да си ида у дома, в случай че ми пусне съобщение в нета, защото ние много си пишем и…
— Тази вечер. Искам да я видя — отрязах го. Усещах как кръгът се затваря. С по-малко размотаване, след час щях да я видя. Евентуално.
— Копеле, никъде няма да ходиш сам на някакъв куц адрес по нощите. Ще ти почупя задника от бой и ще ти вкарам малко електрошок, ако се наложи.
— Утре сутринта, ще ида утре сутринта — казах по-скоро на себе си. — Просто ще ида утре сутринта. Почна да ми писва от това редовно присъствие.
Бен мълчеше. Чух как издиша шумно през предните си зъби.
— Имам чувството, че ме събаря някаква коварна болест — каза. — Температура, кашлица, болки навсякъде.
Усмихнах се, затворих и се обадих на Рейдар.
— Чакай, че говоря на другата линия с Бен, ще ти звънна след малко — каза.
Обади се след минута. Преди да успея да му кажа здрасти, той заговори:
— Кю, с адска мигрена съм. Няма начин да ида утре на даскало.
Засмях се.
Затворих, съблякох се по боксерки и тениска, изсипах боклука си в едно шкафче и сложих кофата до леглото си. Нагласих си алармата за шест сутринта — нечовешко време! — и прекарах часовете до сутринта в опити да заспя.
8
Сутринта майка ми влезе в стаята ми и каза:
— Даже не си затворил вратата, сънчо.
Отворих очи и отвърнах:
— Май имам стомашен вирус — и посочих кофата за боклук, в която бях повърнал.
— Куентин! О, господи! Кога ти стана зле?
— Около шест — така си и беше, тогава станах да повърна.
— Защо не дойде да ни събудиш?
— Много бях отпаднал — което също беше съвсем вярно.
— Събуди се болен?
— Да — казах, а това вече не беше вярно. Събудих се, защото алармата ми звънна. После изтичах до кухнята и изядох една гранола15 пийнах портокалов сок и след десет минути сложих два пръста в гърлото си. Можех да го направя и преди да легна, но щеше да усмърди цялата стая на повръщано. Кофти е да повръщаш така, но пък стана бързо.
Мама взе кофата и чух, че я изми в кухнята. После ми я върна. Устните й бяха изкривени от притеснение.
— Май трябва да си взема един почивен… — започна, но я отрязах.
— Добре съм, нищо ми няма, само съм малко отпаднал и ми се гади. Сигурно съм ял нещо развалено.
— Сигурен ли си?
— Да. Ако се почувствам по-зле, ще се обадя — казах. Тя ме целуна с лепкавите си от червилото устни и макар че не бях истински болен, се почувствах някак по-добре.
— Искаш ли да затворя вратата? — попита с една ръка на дръжката. Вратата едва се държеше на пантите.
— Не, не, не — казах може би прекалено нервно.
— Добре. Ще се обадя в училището, като тръгна за работа. Ако имаш нужда от нещо, веднага ми се обади. Или ако искаш да се прибера. Може да се обадиш и на баща си. Ще ти звънна следобед. Става ли?
Кимнах и придърпах завивките до брадичката си. Макар че кофата бе измита с препарат, все още вонеше на повръщано. А миризмата ми напомни за самото повръщане, което от своя страна предизвика силно гадене и ми се прииска да се издрайфам пак, но започнах да дишам бавно, да поемам въздух дълбоко през устата и така до 7:32, когато чух как крайслерът тръгва на задна. За първи път щях да съм навреме. Е, не за училище, но все пак.
Избръснах се, измих си зъбите, обух черни джинси и черна тениска. Сложих бележката от Марго в джоба си, закачих вратата и си взех раницата. Не знаех какво да взема, но по някаква причина реших да сложа отвертката, разпечатах сателитната карта, разпечатах листа с упътването как се стига до там и в случай че намеря Марго, реших да взема и Уитман. Исках да я питам за него.
15
Мюсли блокче, състоящо се от овесени ядки, плодове, лешници и фъстъци. — Б.ред.