Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Наистина ли си поръча яке?
— Не — изкиска се Клаудия. — Но така ще ни остави сами! Ще се върне след часове!
— Страхотно!
— Така. — Клаудия изпъна рамене и поведе Ариа към задната част на магазина. Тя бързо избра едно лилаво скиорско яке, черни скиорски панталони, подходящи ръкавици в черно и лилаво, чифт дебели скиорски чорапи и оранжеви скиорски очила с дебел ластик. Наниза очилата през главата на Ариа, а после, кискайки се, сложи едни сини.
— Секси, я?
Ариа погледна към отражението си в огледалото. Приличаше на насекомо.
— Я — съгласи се тя. След това забеляза един рафт с шутовски шапки, каквито носеха само момчетата от училищната група или учениците от класа по театрално изкуство. — Тези са по-секси.
— О, я! — отвърна Клаудия. Те хукнаха към рафта с шапките и започнаха да ги пробват, като правеха секси чупки пред огледалото. Всяка шутовска шапка, плъстена корона и шапка клоше изглеждаше по-зле от предишната.
— Усмивка! — извика Клаудия и извади айфона си, за да направи снимка на Ариа, която си беше сложила рунтава островърха шапка и оранжева ски маска, която я правеше да прилича на банков обирджия.
— Кажи зеле! — Ариа снима със своя телефон Клаудия, която беше надянала вълнена шапка с мечи уши. Невероятно, но тя успяваше дори с нея да изглежда сладка.
Те вадеха нови и нови шапки от рафта, снимаха се с дълги чорапи в ръце, с ботуши, които изглеждаха така, сякаш човек може да преброди тундрата с тях и с космати траперски шапки, които им падаха над очите. После Клаудия посочи нещо на закачалката.
— Опитай това. Ноъл ще хареса.
Ариа видя яркожълт гащеризон с подплънки на задника и се намръщи.
— Ноъл ще го хареса? С него ще изглеждам като огромен банан!
— Ще каже, че си истинско ски зайче! — настоя Клаудия.
— Но той е… жълт! — промърмори Ариа.
— Ще ви събере заедно. — Клаудия сбърчи вежди. — Какво общо имате? Какво едно и също нещо правите?
Ариа усети как косъмчетата по врата й настръхват.
— Ноъл ли ти каза това? — В съзнанието й се появи картина как те двамата седят на канапето и си споделят различни истории за гаджетата си. Може би Ноъл беше признал, че двамата с Ариа не си подхождат особено. Може би дори беше казал, че Ариа е ексцентрична, дума, която Али винаги използваше, когато казваше, че Ноъл посмъртно няма да тръгне с Ариа.
Ами ако Ноъл беше казал на Клаудия, че Ариа още не е спала с него? Би ли й признал нещо такова?
— Нищо не казва. — Клаудия прибра косата си зад ушите. — Просто се опитвам да помогна на това, което виждам! Като доктор Фил!
Ариа погледна към парцаливия чифт снегоходки, монтирани на стената. Клаудия се усмихваше толкова искрено, сякаш наистина смяташе, че й дава добър съвет. Може и да беше така. Ариа и Ноъл бяха доста различни. Тя ходеше на състезанията му по лакрос, но винаги си тръгваше някъде по средата. Никога не искаше да гледа с него най-новите филми на Джейсън Стейтъм и понякога намираше за досадни безкрайните му купони, когато техните бяха извън града. За разлика от нея Ноъл беше по-упорит: той придружаваше Ариа на поетични четения, макар да ги смяташе за нещо непоносимо. Водеше я в любимите й етно ресторанти, макар обикновено да си поръчваше ястия, които бяха най-близки до хамбургерите или пилешките хапки. Дори подкрепи Ариа в решението й да кандидатства в училището по дизайн в Роуд айлънд вместо в. „Дюк“, където той вече беше получил стипендия.
Може би Ариа не даваше достатъчно от себе си. Може би наистина не беше добра приятелка. В съзнанието й отново проблесна инцидентът в Исландия и тя затвори очи.
— Добре — съгласи се тя и взе гащеризона. — Ще го пробвам. Но ако задникът ми изглежда огромен с него, няма да го купя.
— Страхотно! — извика Клаудия.
Изведнъж тя зърна нещо в другия край на магазина и очите й се разшириха.
— Ей сега идвам — промърмори тя и се понесе към една дълга черна шуба с качулка, която изглеждаше досущ като онази, с която бе облечена. Ариа тръгна към съблекалнята, но изведнъж забеляза един айфон на рафта. На калъфчето му грееше голямо финландско знаме.
— Клаудия? — извика Ариа. Телефонът сигурно беше неин.
Но Клаудия беше твърде заета да търси шуба с нейния размер. Ариа взе телефона. Той леко пропя и я стресна. Тя чукна с пръст по екрана, за да го накара да млъкне. На екрана се появи съобщение от Таня, приятелката на Клаудия. Текстът беше на финландски, но Ариа забеляза името си в предишното съобщение от Клаудия. Ха.