Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Но реши да поеме риска.
— Не съм много по бягането — каза, очертавайки с неопределен жест ханша си, който бе доста закръглен за редовно спортуваща жена. Фактът, че все още бе задъхана от необходимостта да прекоси тичешком три пресечки, беше неоспоримо доказателство за това.
— Е, не знам, но имате вид на човек, който на всяка цена би се озовал там, където поиска — отбеляза Холдън, все още създавайки у нея впечатлението, че му струва доста усилия да не се разсмее.
И това достатъчно я смущаваше.
— Вижте, господин Бенингтън, нямам много време, затова, ако ми кажете за какво се обадихте…
— Да отидем в офиса ми — предложи отново той. — Въпросът е личен.
Въведе я в толкова малка стая, че когато отвори вратата, успя да я разгледа почти цялата още от коридора. С известно усилие се настани на хромирания стол пред бюрото, докато Холдън, доста по-гъвкав от нея, зае мястото си, както й се стори, само с едно движение.
— И така, за какво става въпрос? — попита Лорна.
— Нека първо отворя сметката ви. — Мъжът започна да набира нещо на клавиатурата, взирайки се напрегнато в монитора на компютъра.
Тя седеше мълчаливо като гимназистка, очакваща директорът да я смъмри за лошото й поведение.
— Да започваме. Чек с номер осем-седем-едно е пристигнал вчера и е за триста седемдесет и шест долара и деветдесет и пет цента.
— Така е, но освен това депозирах друг за четиристотин петдесет и няколко долара.
— Този не е от нашата банка.
Лорна го изгледа изненадано.
— И какво от това?
— Ще ни отнеме два дни да ги преведем.
— Да не би парите на другите банки да не са достойни за вашата?
— Тъй като не можем да проверим фондовете по интернет, трябва да изчакаме преводите от другата банка. — Облегна се на стола и я изгледа, сякаш беше картина, която в последния момент се бе отказал да купи. — Сигурен съм, че нашата концепция не е нова за вас.
— Чувала съм, че задържате чековете, изпратени от други градове — равно отвърна тя. — Но тази банка се намира само на няколко пресечки от вашата. Вероятно и в момента колата ви е паркирана по-близо до нея, отколкото до тази сграда. Всъщност може би минавате покрай вратите й всеки ден на път към паркинга.
— Не това е важното — рече Холдън.
Всъщност каза го Холдън Бенингтън Трети, защото с крайчеца на окото си тя прочете табелката на бюрото му и веднага реши, че никога не би могъл да разбере какво точно означава да нямаш достатъчно пари.
— Но вие знаете, че банката е съвсем наблизо. Вие знаете, че бихте могли да ревизирате фондовете… или както се наричат там… във всеки един момент. Впрочем неотдавна чух, че такава проверка може да бъде направена веднага, защото всички трансакции се извършват по електронен път. В този смисъл, изчакването на проверките с дни ми изглежда като надбягване на пони с експрес.
— Такива са правилата — отвърна Холдън, който сякаш бе съгласен с част от казаното от нея. — И вие сте се съгласили с тях, когато сте подписвали договора за откриване на сметката ви.
— Което беше преди около петнайсетина години. Казвам го между другото.
Той кимна утвърдително.
— Вие сте дългогодишен наш клиент. Затова се опитваме да ви отделим специално внимание.
— Аха — подметна заядливо тя, загледана в сините му очи, които не бяха толкова неприятни. Ако беше с няколко години по-млада… И ако не ставаше въпрос за нейните пари.
— Не сме в състояние да ви покриваме повече, ако не изпълнявате своята част от договора — продължи той.
— Ако не изпълнявам своята част от договора — повтори Лорна, невярваща на ушите си. Този мъж беше поне със седем, осем или дори с девет години по-млад от нея, но имаше наглостта да я обвинява, че не изпълнява задълженията си, сякаш беше учителят й по биология, който я порицаваше, задето бе оставила Кевин Сингър да извърши цялата дисекция на жабата в седми клас.
— Точно така — неискрено се усмихна Холдън, разкривайки два реда равни бели зъби, както и няколко кариеса — вярно, не толкова дълбоки, които не бе забелязала досега.
В този момент разбра, че няма смисъл да се съпротивлява. Човека определено си го биваше да изразява тип родителско неодобрение. Нямаше начин да го омая с чар, за да го накара да заобиколи установените от банката правила.