Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
С дълбока въздишка се наведе над камарата мръсни дрехи и започна да ги разделя на две купчини — цветна и бяла. Или поне на такива, които би трябвало да са бели, отбеляза мислено, натъквайки се на част от долното бельо на госпожа Оливър, което за нещастие се явяваше неоспоримо доказателство за това, че не само Барт има проблеми със стомаха.
Детегледачка беше едно определение за длъжност. Прислужница беше нещо съвсем друго. Джос не бе подписвала договор за второто. В такъв случай защо беше тук, в някакво си мазе в Мериленд, и чистеше нечии биологични остатъци за мизерните два долара и петдесет цента на час?
В такива моменти перспективата да се върне при Роби Блеър й изглеждаше все по-привлекателна. Но от друга страна, й се струваше, че по-скоро би постъпила в манастир.
По-късно същата вечер, докато Джос се наслаждаваше на малко спокойствие между оздравяването на Барт и връщането на Колин от урока по бойни изкуства, Дийна Оливър я повика в стаята, която наричаше гостна, но която в собствения й дом биха наричали елегантна всекидневна с неизползваеми мебели.
— Джослин — подхвана Дийна без предисловие. — Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
О, със сигурност имаше много неща, които би искала да й каже, но сериозно се съмняваше, че господарката на дома имаше предвид точно тях.
— Нямам представа за какво говорите — отвърна тя.
— Така ли? — Дийна повдигна вежди и зачака мълчаливо.
Безпочвено чувство за вина загложди Джос. Беше подобно на онова, което изпитваше, докато се движеше покрай охранителните сензори в библиотеката, надявайки се да не бъде хваната, въпреки че нямаше за какво да я хващат.
— Така мисля — потвърди с леко потрепващ глас.
— Ами ако ти спомена думата бельо?
Ако изражението на Дийна върху загорялото, покрито с подобие на кожа лице, засенчено от кичур обезцветена коса, не беше толкова злобно, сигурно щеше да се разсмее.
— Съжалявам, госпожо Оливър — каза и почувства стягане в стомаха си, — все още не разбирам за какво става въпрос. — Освен ако Дийна не притежаваше свръхестествени способности, с които бе усетила отвращението й, докато по-рано се бе ровила в дрехите за пране. Но пък кой не би изпитал погнуса?
Дийна я удостои с леден поглед, след което се наведе напред и й подхвърли нещо с тигров десен, свито на топка, което досега бе крила зад гърба си.
— За това. Ето за какво говоря. Ще си направиш ли труда да ми обясниш?
Да обясни? Джос дори нямаше намерение да вдигне подхвърления парцал и да види какво всъщност представлява той.
Дийна се изправи и закрачи из стаята с драматизма, използван от Бет Дейвис в един филм, в който беше играла отвратителна кучка. Липсваше й само цигарата и дрезгавият глас на закоравяла пушачка.
— Както виждаш, това са мъжки прашки.
Джос остана изумена.
— Дори не знаех, че мъжете носят прашки.
За частица от секундата Дийна изглеждаше учудена. След това озадачена. После гневът отново разкриви лицето й.
— Намерих ги под леглото си, Джослин. Под моето легло.
— Аз… аз не мога да си го обясня — заекна Джос. — Дори не съм съвсем сигурна какво точно ме питате.
— Нищо не те питам. Само те предупреждавам, че на това се слага край още сега. И ако дори само заподозра, че отново водиш мъже в собствения ми дом и ги мъкнеш в леглото ми, не само ще те уволня на минутата, но и ще те осъдя за всяко пени, което съм ти платила. Ясно ли ти е?
Джос беше ужасена. Усети как кръвта се спуска към петите й, оставяйки леден полъх в гърдите и стомаха й.
— Госпожо Оливър, кълна се, че никога не съм виждала това… това нещо преди и не съм канила никого в тази къща.
И отново това изражение, което показваше, че Дийна се чувства много по-неудобно от отрицанието на детегледачката си, отколкото ако си беше признала.
— Достатъчно ясна ли бях? — попита строго.
— Да, но…
— Достатъчно ясна ли бях? — Сякаш бе вложила цялата енергия в гласа си и избухваше подобно на отрицателен герой от филм на „Дисни“.
Джос не беше глупачка. Беше по-добре да се съгласи и да излезе, отколкото да започне да спори.
— Да, госпожо.
Дийна кимна със задоволство.
— Това беше всичко.
Джос напусна стаята, желаейки да не й бяха споменавали, че ще я съдят за неустойка, защото и без това заплахата за уволнение бе достатъчно страшна в този момент.