Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Две лица, осветени от приглушената зелено-бяла светлина на монитора, се извърнаха стреснато към нея.
— Нищо — отвърна Колин и мигом се наежи.
— Аха. Нищо — повтори Барт, без да помогне на брат си нито на йота.
— Хайде, момчета, дръпнете се. — За да не им остави възможност да реагират, Джос застана между тях и компютъра, преди да успеят да излязат от сайта, из който се ровеха. — Какво, по дяволите, е това Gregslisf! — попита повече себе си, отколкото тях, защото не очакваше да получи прям отговор.
— Аз само… ъъъ… проверявах дали не се продават мотоциклети втора ръка — изломоти Колин. — Мама смята, че си много тъпа.
— Очевидно ти също — тросна му се Джос, разглеждайки отблизо изписаното върху екрана, — освен ако използваният мотоциклет не е блондинка със сини очи и… — Наведе се напред и присви очи. — … и страстно обича да наблюдава звездите.
Колин се вторачи в нея със зяпнала уста.
Тя се обърна към Барт:
— Кой от двама ви написа на този мотоциклет съобщението: „Много ми харесаха циците ти. Ще те чакам до «Бейбс» в петък в седем часа“? — Отново насочи вниманието си към Колин. — Звучи ми много интересно.
— Не казвай на мама — импулсивно я помоли Барт. Той винаги първи се предаваше в критични ситуации.
Колин му направи с очи знак да мълчи, после каза на Джос:
— Дааа. Ще бъде бясна, задето си ни пуснала до компютъра си, така че наистина ще е по-добре да не й казваш.
— Много добре ти е известно, че не аз съм ви пуснала точно на този компютър — твърдо отвърна тя. — Предполагаше се, че и двамата сте си в леглата. И освен ако не съм останала с грешно впечатление, майка ви в този момент идва насам, за да разбере защо преди малко вдигахте толкова шум. — Замълча с надеждата да чуе забързани стъпки по стълбището, но не долови нищо. — Да, струва ми се, че я чувам.
Колин пребледня, сякаш бе видял призрак.
— Изчезвам оттук! — извика и изоставяйки брат си, се втурна към стаята си.
Барт остана на мястото си, очевидно скован от страх.
— Няма да й кажеш, нали?
Гневът й леко стихна. Бедният Барт бе най-честата жертва на лошото поведение на брат си. Винаги се оказваше този, когото улавяха при опита за бягство.
— Този път не — вече по-меко каза Джос. — Но сега наистина е време да си лягаш.
— Ще ми почетеш ли? — Инстинктивно погледна към вратата, надявайки се, че брат му не стои там и няма да му се подиграва заради тази молба.
— Разбира се — усмихна се Джос. Тези деца имаха нужда от толкова много… Ако можеше да им помогне поне малко, усилията й нямаше да отидат напразно. Откакто намери черна змия, завързана за рамката на леглото й с домакински канап, вече бе напълно уверена, че за Колин е прекалено късно, но за Барт все още има надежда. — Да вървим.
Отведе го в стаята, където той взе от лавицата книжка с картинки със заглавието „Един ден с Робинсън“. Беше за деца много под неговата възраст, но Джос реши, че не бива да пренебрегва избора му.
И зачете.
Барт заспа, преди да успее да прочете приказката втори път. Придърпа завивката до раменете му, точно както обичаше, угаси лампата и затвори вратата, чувствайки се свободна за първи път през този ден.
Върна се при компютъра и провери електронната си поща. Имаше писмо от майка й, в което й разказваше за новия проект на баща й: „Мустанг“, производство 1965 година, който поправял, за да могат да пътуват из страната.
Имаше и друго, от Роби Блеър — момчето, с което бе излизала след завършването на гимназията. Беше скъсала с него миналата Коледа, но той продължаваше да настоява да се съберат. Прочете съобщението със смесица от страх и меланхолия.
„Джос, майка ти ми каза, че не си особено щастлива там, за което много съжалявам. Надявам се, че скоро ще се прибереш у дома. Двамата с брат ми откриваме собствена фирма за водопроводни услуги, така че скоро ще мога да издържам съпруга. Ха-ха. Съвсем сериозно, бебчо, връщай се. Знаеш, че все още те обичам.“