Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Свободна през уикендите! Значи дори би могла да води някакъв социален живот.
— … плюс собствена кола и собствен апартамент в къщата…
Апартамент?
— … със собствен вход и отделна баня. — Млъкна и загледа младата жена в очакване. Беше като тишината между „Едно!“ и „Честита Нова година!“.
— Много ви благодаря за предложението, госпожо Брадли. — Беше болезнено. — Но не мога да напусна семейство Оливър. Договорът ми е за цяла година и изтича едва през юни.
Луиз я изгледа, сякаш току-що й бе казала, че предпочита катерица пред филе миньон.
— Да разбирам ли, че предпочиташ да работиш в дома на Оливър?
Господи, не, искаше й се да извика, но знаеше, че трябва да бъде по-скоро лоялна, отколкото искрена по отношение на работодателите си.
— Само това, че имам договор. През юни ще бъда свободна.
— И няма начин да те убедя да ги напуснеш?
— Съжалявам, не мога. — Не за първи път й се искаше изобщо да не бе подписвала документа, но той беше факт и в него имаше клауза за неустойка при предсрочното му прекратяване, която включваше дори забрана да работи в квартала в радиус от петдесет километра в рамките на една календарна година.
Изражението на Луиз беше смесица от разочарование и раздразнение, но в очите й блесна възхищение.
— Сега ми се иска да те бях открила първа — каза мрачно. — Моля те, поне помисли върху предложението ми.
Чуждо беше за Джос някой да я желае толкова силно. Дори Джоуи Макалистър не я бе гледал с такъв копнеж, въпреки че бяха излизали две години. Не бе чувала за презервативи, нито знаеше за евентуалните рискове за здравето й, докато Джоуи не я бе помолил да правят секс на задната седалка на неговата „Импала“, модел 1985 година, но дори и тогава не бе проявил такъв напрегнат интерес.
Беше много тъжно.
— Наистина съжалявам, госпожо Брадли.
Луиз бръкна в малката си дамска чанта, която държеше под мишница, и извади визитна картичка.
— Тук е домашният ми телефон и електронният адрес. Ако размислиш или просто пожелаеш да обсъдим възможностите, моля те, обади ми се. Ще бъда много дискретна.
— Не мисля, че бих… — Джос се опита да върне визитката, но другата я притисна към дланта й.
— Шшшт. Запази я. За всеки случай.
Вместо да спори, Джос реши да вземе картичката и да я изхвърли по-късно, за да не поставя никого в неудобно положение.
— Поласкана съм от интереса ви, госпожо Брадли. — Гласът й звучеше като на оператор, който се опитва да натрапи някому абонамент за списание или нещо подобно. — Благодаря ви!
Луиз си тръгна толкова бързо, колкото бе дошла, като пътьом й даде знак с ръка да скрие визитката в джоба си.
След като излезе и Джос остана за момент загледана в затворената врата, към нея се приближи Кари.
— Опита се да те примами, нали?
— Какво?
— Тази жена. Искаше да те отмъкне оттук и да те вземе на работа в дома си.
— Как разбра?
— О, миличка — присъедини се към тях Стела, държейки в ръце три чаши от шампанското на госпожа Оливър. — Наблюдаваме това през цялото време. Много повече бизнес връзки, отколкото можеш да си представиш, са създадени именно на такива безобидни богаташки соарета.
— Е, какво й отговори? — поинтересува се Кари.
— Обясних й, че имам договор със семейство Оливър — въздъхна Джос и взе чашата, която Стела й предложи. Никога не бе опитвала шампанско, макар винаги да й се бе искало. — Много неприятно, още повече че тя беше изключително мила.
— Те всички са мили, докато те уговарят — отбеляза Кари и Стела кимна в знак на съгласие. — Щом получат каквото искат, всичко се променя. Детегледачките винаги им се струват по-добри, когато са в чуждата къща.
В далечината, но достатъчно силно, сякаш беше в съседната стая, се разнесе нечий смях.
Колин!
Знаеше, ама наистина знаеше, че Дийна също го е чула и вече сигурно бърза нагоре по стълбите, за да смъмри бавачката, задето момчетата са толкова шумни.
— Трябва да бягам — каза тя и остави чашата, без дори да успее да отпие. Но нямаше време да съжалява за изпуснатата възможност. — Благодаря ви, момичета. Бяхте много мили.
— Късмет, миличка — подвикна след нея Стела, докато Джос вече тичаше навън.
— Какво правите вие двамата? — извика строго, когато намери децата пред компютъра в стаята си.