Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Тя върна телефона на помощник-пилота и вдигна към устата си микрофона на радиопредавателя.
— Командир Улф, тук е Кет Бронски. Моля те, говори с мен. Знам, че слушаш линията. Половината жители на Юта се оплакват, че летиш през прането им.
След секунда приемникът изщрака.
— Моментът не е подходящ за шеги, Бронски.
— Черният хумор е любимото занимание на ФБР, когато, разбира се, нямат работа с хора, които се опитват да променят света.
— Това ли се опитвам да направя?
— Така ми се струва и след като не се разби в планините, както искаше да мислим, обзалагам се, че все още желаеш да направим нещо за теб.
— Имаше ефект, нали?
— Да, изпробва кръвното ни налягане, но аз вече те разбрах, Кен. Ти не си такъв, за какъвто искаш да те мислим. Това не означава, че няма да изпълниш заплахите си, но от друга страна, не искаш да нараниш никого. Искаш само да попречиш на убиеца на дъщеря ти да стори зло и на някой друг, нали? За това ли става въпрос?
Последваха няколко секунди мълчание. Сребристият боинг се наклони надясно и промени курса си — пое на юг и леко се издигна над вълнообразния релеф.
— Отчасти, Бронски. Имам много сметки за разчистване и тази е главната.
— Но има и още, нали? Нали каза, че искаш да разобличиш безскрупулните федерални прокурори.
— Имаш предвид лъжците като Рудолф Бостич ли? Да, би могло да се каже.
— Разкажи ми за Бостич.
— Ще направя нещо по-добро, Кет. След малко Рудолф Бостич сам ще ти разкаже какво е направил. Ще изпее всичко, докато още може.
— Знаем, че той е на борда, Кен.
— Сигурен съм. Всъщност той седи тук, до мен, в пилотската кабина и се пита кога ще забия аварийната брадва в жалкия му череп.
Кет вдигна пръст от бутона и се замисли. Улф бе принудил човека, когото обвиняваше в нещо, отнасящо се до смъртта на дъщеря му, да влезе в пилотската кабина. Тъй като Кен не беше склонен към самоубийство, този ход трябваше да е с цел принуда. Щеше да се опита да заплаши прокурора, за да го накара да каже, да признае или да обещае нещо.
„Хайде, Франк! Дай ми информацията, която поисках.“
Тя отново натисна бутона.
— Добре, Кен, ще призная, че това ме изненада. Вероятно и господин Бостич. Къде искаш да побъбрим?
— Кога е въпросът, Кет. Няма време.
— Няма да имаш достатъчно гориво.
— Вярно, но имам самолет, пълен с пътници, и бомба с електронен спусък, който трябва да държа, и когато ми потрябва гориво, ще кацна и ти ще направиш всичко възможно да го получа. Между другото, защо те чувам толкова ясно? Радиосигналът ти е отличен.
Дейн Бейли се обърна към Кет и посочи нагоре. Тя пусна бутона и погледна.
— Какво има?
— Отправил се е към един каньон с отвесни скали, Кет. Кажи му да издигне самолета и да се измъкне оттам.
— Така ще се издадем — възрази тя. — Къде е каньонът?
— Ето го. Побързай. Не се шегувам. След онзи завой каньонът свършва със скала, висока шестстотин метра.
— Вдигни се, Кен! Вдигни се веднага! Влязъл си в дълбок каньон. Пред теб има шестстотинметрова скала, която не виждаш!
Тя пусна бутона и зачака, приковала очи в боинга, който се приближаваше към завоя в каньона. Самолетът беше на по-малко от сто и петдесет метра над пътя, минаващ в средата на долината.
— Кен, за бога! Не се шегувам! Какво ще ти стане, ако издигнеш самолета? Вдигни го! Веднага!
Чу се кратко пращене, но не и глас. Боингът вече подхождаше към завоя и се накланяше надясно. Гласът на Дейн Бейли се намеси в честотата.
— „Еърбридж“ 90, няма майтап, човече! Тя не те лъже! Вдигни се веднага!
Носът на боинга мигновено се стрелна нагоре. Самолетът набра височина и заобиколи скалата, която пречеше на видимостта му.
— О, боже! — възкликна Кет.
Дейн преведе гълфстрийма над скалата на завоя и за няколко секунди боингът се скри от очите им. Сега видяха къде свършва каньонът — на зеленото плато на стотици метри над него.
Изведнъж боингът се появи. С високо вдигнат нос и с работещи на пълни обороти двигатели самолетът се издигаше към върха на скалата.
Кет стисна микрофона.
— Мисля, че… — с напрегнат глас започна Джеф — има шанс.
Нямаше начин да се разбере кое се намира по-високо — боингът или върхът — през микросекундата, преди самолетът да се слее с извисяващия се хребет. Кет затаи дъх в очакване на сблъсъка, като се питаше как ли ще се почувства, ако след секунда всички на борда на боинга загинат. Знаеше, че този път бе допуснала грешка.