Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
С учудване откри, че салонът е празен. Огромната зала бе осветена само от една лампа. Стори му се странно оголена. Совер лежеше полуизтегнат на един широк диван и явно си почиваше след вечерята, разкопчал няколко копчета от жилетката си. Държеше клечка за зъби. Седнала до него в един фотьойл, Арманд четеше, мечтателно подпряла чело на лявата си длан. В краката ѝ лежеше хрътка на име Джали. Главата на кучето бе отпусната върху розовите ѝ пантофки.
Едно от средствата, които Арманд използваше за съблазняване, бе да чете на любовниците си произведенията на модерните поети. Имаше малка библиотека, в която се намираха книги от Шатобриан, Виктор Юго, Ламартин, Мюсе. Вечер, на бледата светлина на лампата, в часа, в който изглеждаше още добре, тя четеше бавно и меланхолично стихове и проза. Това създаваше нещо като ореол около нея. Любовниците си мислеха, че пред тях е едно неуко момиче, а откриваха образована дама, четяща книги, които дори не бяха разлиствали. Особено потиснат и смазан се почувства Совер в деня, в който любовницата му взе една стихосбирка и започна спокойно да разлиства страниците ѝ пред него. Той самият много рядко прочиташе някой вестник. Приемаше жена,четяща стихове, за някакво по-висше създание. Всеки път, когато Арманд четеше в негово присъствие, той се съсредоточаваше, придаваше си превзет и очарован вид; въобразяваше си, че самият става грамотен.
Мариус се усмихна, когато видя високомерната стойка на Арманд, която си даваше вид, че е прехласната, и потъналия сред възглавниците Совер, скръстил ръце върху корема.
Кокотката посрещна новодошлия с обичайната си грациозност и жизнерадостен вид. Беше имала известни интимни връзки с Филип и затова се отнасяше с Мариус като със стар познат. Покани го да седне и го упрекна за редките му визити.
– Зная, че сте имали много неприятности напоследък – добави тя. – Горкият Филип! Понякога си го представям във влажната килия. А той толкова обичаше лукса и удоволствията!... Това, което му се случи, ще го научи накъде да насочва чувствата си...
Совер се бе надигнал. Имаше доброто качество, че не беше ревнив. Напротив, дори се гордееше с любовниците на метресата си. Бившите ѝ обожатели увеличаваха в очите му неговия късмет. Впрочем Мариус му се видя толкова хилав, че с удоволствие си помисли колко по-силен е от него.
Младата жена представи мъжете един на друг.
- О, но ние се познаваме – Совер се смееше като щастлив човек. – Познавам също и господин Филип. Голям юначага!
В действителност Совер беше очарован, че е бил заварен насаме с Арманд. Започна да ѝ говори на "ти", да изтъква удоволствията, на които двамата се отдаваха. Продължи да говори за Филип, като се обръщаше към любовницата си:
- Той идваше често при теб, нали?... Е, хайде, недей да протестираш! Смятам, че между вас дори имаше любов... Понякога го срещах в Шато о Фльор... Вчера бяхме там. Ах, скъпа моя, колко хора, какви тоалети!
После се обърна към Мариус:
– Вчера бяхме на ресторант... Много скъп... Не всеки може да плати такава вечеря.
Арманд страдаше. Дълбоко у тази жена все още се бе съхранила някаква нежност. Тя гледаше Мариус, свиваше леко рамене и хвърляше насмешливи погледи към Совер, който продължаваше невъзмутимо словоизлиянията си.
Мариус отгатна затрудненията и безпокойството на куртизанката. Изпита почти състрадание в празния салон, разбрал по каква ужасна наклонена плоскост се спуска жената, която някога бе видял безгрижна и щастлива. Съжаляваше, че е дошъл.
Към десет часа остана насаме със Совер, който започна да му говори за богатството си и за радостния си живот. Една слугиня бе дошла да съобщи на Арманд, че госпожа Мерсие чака във вестибюла и изглежда силно разгневена.
3
Госпожа Мерсие беше дребна закръглена петдесетгодишна жена. Непрекъснато и сълзливо се оплакваше от тежкия си живот. Облечена в избеляла басмена рокля, тя винаги носеше със себе си сламена кошница, която ѝ служеше за касичка. Движеше се с малки стъпки като котка. Придаваше си жалък и нещастен вид, за да предизвика състраданието на хората, но сълзите, които ежеминутно обливаха свежото ѝ лице с мазни гънки вместо бръчки, изглеждаха странно неестествени и чужди.
Лихварката изигра превъзходно ролята си пред Арманд. Най-напред се престори на добра жена. Завладя я дяволски изкусно, като се преструваше ту на услужлива, ту на егоистка, объркваше сметките, оставяше лихвите да растат, докато направи длъжницата си неспособна да провери каквото и да било.