Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Щом вдигна поглед към него, той се обръща настрани и подхваща задълбочен разговор с главния астроном. Изглежда объркан, сякаш успява да долови промяната у мен. Напомням си, че може да е притеснен от внезапното възвръщане на положението ми. Чудя се какво ли е станало с племенника му. Мисля си и за Алис. Дали е добре? Дали жените на султана се отнасят дружелюбно с нея? Дали ме обвинява заради решението си да промени вярата си и ме мрази заради участието ми в това?
Вече вървим към покоите на Исмаил, когато дотичва глашатай, за да съобщи, че един от генералите ни язди насам, покрит с прахоляк, и моли за спешна аудиенция. Откриваме го в приемната, още мръсен, в компанията на група от хората си, запуснати също като него, с десетина огромни торби. Потушавали берберски бунт в Риф и срещнали сериозна съпротива.
Допреди известно време нещата не вървели добре, тъй като планинците са груб и див народ, известен с непокорния си нрав. Били са нужни повече от двеста години, за да се подчинят берберите на исляма, и може да се каже, че така и не са се отказали напълно от анимизма и божественото преклонение към тишината, хранят се с дивите прасета, които обитават планините им. Въпреки че единствените бербери, с които съм се срещал, бяха почтени мъже, проницателни и интелигентни, макар суеверни и вярващи в магии и клетви, освен това бяха изключително горди и дотолкова отдадени на убежденията си, че да прережат врата на всеки, който не е от тяхното племе. Исмаил изпитва пламенна ненавист към тях и е лично оскърбен, задето не приемат властта му. Той все пак е този, който представлява Бог на земята, наместник на самия Пророк. Как смеят да не се подчиняват на святата воля на Господ?
Обикновено Исмаил не търпи подобно пренебрегване на официалностите и приличието и не би стоял в едно помещение с тези неизмити мъже, но копнее да чуе новините, които му носят; очите му проблясват.
– Кажете какво имате за мен! – нарежда нетърпеливо, докато мъжете още коленичат на пода. – Бързо! Ставайте!
Очаквах да носят плячка: злато и сребро, скъпи дрехи, съкровища, заграбени от победените вождове от Риф. Е, предполагам, че точно това би взел военачалникът: най-ценното, което имат. Чува се дружно ахване, щом от първата торба изпада глава и се търкулва зловещо по мраморния под. Казвам си, че ще падне голямо чистене. Главите са отрязани скоро и от тях още се стича кръв и слуз. Трябва да са принудили затворниците да вървят през по-голямата част от пътя и да са ги обезглавили тази сутрин. Чудя се какво ли ще направи султанът, ако се досети. Сигурен съм, че би предпочел сам да ги разчлени, и то без да бърза особено. Но очевидно това е без значение. Той коленичи и опира длани на пода между тях, забравил за локвите и мръсотията, обръща главите една по една, изпълнен със задоволство, докато генералът изрежда имената им и племената, към които принадлежат.
– Отлично – не спира да повтаря Исмаил, – отлично. Още от враговете на Господ са мъртви. – Последно бях чул, че берберите са мюсюлмани като всички нас; изглежда обаче, че не може да си добър мюсюлманин и едновременно с това да си срещу султана.
Наредено ми е заедно с група роби да събера злокобните трофеи и да ги отнеса на евреите, докато Исмаил инспектира конете, пленниците и вещите, докарани от войниците му.
Името на меллах, еврейския квартал на града, произлиза от арабското ал-маллах – "мястото на солта", и точно по тази причина сме тук, защото само богатите евреи от квартала имат достатъчно сол, с която да се консервират тези символи на триумфа, така че щом Исмаил ги набучи върху градските стени, да се запазят известно време, преди предателската им плът да започне да капе върху главите на добрите жители на Мекнес.
Евреите в Мекнес лесно се различават: в града мъжете по закон са задължени да носят червени шапчици и черни наметала и да са с боси крака; в техния район (който е близо до двореца, за да може достъпът на султана до парите им да е по-лесен) се обличат както желаят. Жените се разхождат с непокрити лица и са красиви и дръзки; мъжете ги бива в търговията, точно затова са тук и повечето лесно се смесват с мароканците. В двора има немалко от тях, тъй като тук се ползват с повече уважение и не са толкова тормозени, колкото на други места, въпреки че султанът им налага безмилостни данъци. Казват, че без тях той би бил като без ръце: те предоставят парите за армията и строителството. В замяна им се позволява да преследват интересите си в бизнеса и да проповядват религията си що-годе спокойно.