Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Брат ми е изостанал в образованието си. Не го бива за четене и писане и по аритметика също не блести – обясни Мегуми, поруменяла от срам.
– Тогава за какво те бива, Ичимей? – попита мис Броди направо момчето.
– За рисуване и градинарство – прошепна Ичимей, забил поглед във върховете на обувките си.
– Прекрасно! Точно това ни трябва тук! – възкликна мис Броди.
През първата седмица момчетата бомбардираха Ичимей с епитети, добили популярност през войната, по адрес на неговата раса, но в "Топаз" той не бе ги чувал. Не знаеше, че японците предизвикват повече омраза, отколкото германците, нито бе виждал илюстрираните истории, където азиатците бяха изобразени като брутални изроди. Понесе подигравките с обичайното си спокойствие, но в момента, в който някакъв бабаит вдигна ръка срещу него, го преобърна във въздуха с една хватка от джудо, която бе научил от баща си – същата, с която години по-рано бе демонстрирал пред Натаниел Беласко възможностите на бойните изкуства. Отведоха го за наказание в кабинета на директорката. "Браво, Ичимей", бе единственият ѝ коментар. След тази виртуозна хватка до края на четирите години в гимназията никой повече не посмя да го нападне.
Ходих в Прескот, Аризона, да видя мис Броди. Наскоро е навършила деветдесет и пет години и мнозина бивши нейни ученици се събрахме, за да го отпразнуваме. Изглежда много добре за възрастта си. Мога да ти кажа, че щом ме видя, веднага ме позна. Представяш ли си! Колко ли деца са минали през ръцете ѝ? Как ли помни всичките? Спомни си, че рисувах афишите за училищните празненства и че всяка неделя работех в градината ѝ. Бях извънредно слаб ученик в гимназията, истинска трагедия, но тя ми подаряваше оценките. Благодарение на мис Броди днес не съм напълно неграмотен и мога да ти пиша, приятелко моя.
Тази седмица не се видяхме с теб и тя ми се стори много, много дълга. Заради дъжда и студа тя бе също така доста тъжна. Не можах да намеря гардении, за да ти изпратя, прости ми. Обади ми се, моля те.
Ичи
БОСТЪН
През първата година от раздялата Алма живееше в очакване на писмата му, но с времето свикна с мълчанието на приятеля си, както бе свикнала и с мълчанието на родителите и на брат си. Леля ѝ и чичо ѝ се мъчеха да я защитят от лошите новини, пристигащи от Европа, и по-специално от вести за съдбата на евреите. Алма питаше за семейството си и трябваше да се примирява с толкова фантасмагорични отговори, че войната заприлича на онези легенди за крал Артур, които бяха чели с Ичимей под перголата в градината. Според леля ѝ Лилиан липсата на писма от родителите ѝ се дължеше на пощенски проблеми в Полша, а от брат ѝ Самуел – на мерки за сигурност в Англия. Самуел изпълняваше опасни и тайни мисии с жизненоважно значение в Кралските въоръжени сили, обясняваше Лилиан, и беше осъден на най-строга анонимност. За какво да разкрива пред племенничката си, че брат ѝ се бе разбил със самолета си във Франция. Исаак показваше на момичето напредъка и отстъплението на съюзническите войски, отбелязвайки ги с карфици върху картата, но нямаше смелост да ѝ разкаже истината за родителите ѝ. Откакто семейство Мендел бяха лишени от състоянието си и набутани в противното Варшавско гето, нямаше никакви известия от тях. Исаак подпомагаше с големи суми организациите, които се опитваха да оказват помощ на хората в гетото, и знаеше, че броят на евреите, депортирани от нацистите от юли до септември 1942 година, надхвърля двеста и петдесет хиляди; знаеше също, че всеки ден хиляди издъхват от недояждане и болести. Стената, увенчана е бодлива тел, която отделяше гетото от останалата част на града, не беше напълно непроходима. Така както контрабандни храни и лекарства успяваха да проникнат в гетото и ужасяващи снимки на агонизиращи от глад деца изтичаха от там, съществуваха начини за установяване на контакт със затворените вътре. След като нито един от методите за локализиране на родителите на Алма не бе дал резултат и самолетът на Самуел се бе разбил, можеше единствено да се предполага, че и тримата са загинали, но докато нямаше неопровержими доказателства, Исаак Беласко предпочиташе да спести болката на племенничката си.