Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
Чудовищата нападнаха. Светът поаленя.
По-късно не можеше да си спомни детайлите. Сечеше чудовищата, докато не потъна в златиста прах. Когато прахта започна да го дави, той се превърна в слон, после в лъв, а накрая и в дракон. Всяка трансформация пречистваше дробовете му, даваше му нови сили. Превъплъщенията му станаха толкова съвършени, че можеше да започне атака с меча като човек и да я завърши като лъв, стоварвайки лапа върху муцуната на клетия катоблепс, дръзнал да го приближи.
Ала изчадията не се отказваха. Диханието им плъзна към Франк като отровни змии, а смъртоносните им погледи го приковаваха. Трябваше да загине, да бъде стъпкан. Но някакси остана на крака, невредим и неуязвим, завихрен ураган от насилие.
Не изпита никакво удоволствие от битката, но и не се колебаеше. Промушваше едно чудовище и веднага обезглавяваше друго. Превръщаше се в дракон, за да захапе някой катоблепс, след това стъпкваше следващите три като слон. Продължаваше да вижда света в алено и почувства, че зрението му играе номера. Започна да сияе в червена аура.
Не разбра защо, но продължи да се бие, докато не остана едно-единствено чудовище. Франк застана над него с вдигнат меч. Бе останал без дъх, изпотен и покрит с прахта на погубените зверове, но бе цял-целеничък.
Катоблепсът изръмжа. Явно не бе особено умен. Фактът, че няколкостотин от неговите бяха загинали като че ли не го притесняваше.
— Марс! — извика Франк. — Доказах се! Искам змията си!
Франк се съмняваше, че досега някой е предизвиквал бога на Войната тъй дръзко. Небесата не отговориха. Гласовете в ума му замлъкнаха.
Катоблепсът изгуби търпение. Стрелна се към Франк и не му остави избор. Момчето замахна с меча си, но в мига, в който удари чудовището, то изчезна в червеникаво сияние. Когато погледът на Франк се проясни, той видя петнист питон, свит кротко в краката му.
— Добра работа — долетя познат глас.
На няколко метра от него бе застанал баща му Марс, с червена шапка, униформа на италианските специални части, и автомат на рамо. Лицето му бе изопнато, а очите бяха скрити иззад тъмни очила.
— Татко — прошепна Франк.
Не можеше да повярва какво е направил. Ужасът най-после го настигна. Доплака му се, но предположи, че това няма да се хареса на Марс.
— Нормално е да се боиш — изненадващо нежно каза богът на Войната. Гласът му бе пълен с гордост. — Всички велики герои изпитват страх. Само глупаците не се боят. Ти обаче се изправи срещу страха си, синко. Направи това, което трябваше, точно като Хораций. Това бе твоят мост. Твоят Рим. Ти успя да го защитиш.
— Аз… — Франк не знаеше какво да каже. — Аз просто имах нужда от змия.
Марс се усмихна.
— Да. И си я получи. Твоята храброст обедини двете ми лица, гръцкото и римското, макар и за малко. Върви. Спаси приятелите си. Но чуй, Франк. Най-голямото ти изпитание тепърва предстои. Когато се изправиш срещу ордите на Гея в Епир, твоето водачество…
Внезапно богът се преви на две и се хвана за главата. Образът му потрепера. Униформата му се превърна в тога, а после в кожените дрехи на рокер. Автоматът му се трансформира последователно в меч и в базука.
— Не издържам повече! — изкрещя Марс. — Бягай! Побързай!
Франк реши да не задава излишни въпроси. Въпреки умората си успя да се превърне в гигантски орел, хвана питона в масивните си нокти и полетя във въздуха. Когато погледна назад, от средата на моста избухна малка ядрена гъба, а два гласа — на Арес и на Марс — изкрещяха:
— Неееее!
Франк не бе сигурен какво се е случило, но нямаше време да мисли за това. Полетя над града, в който в момента нямаше нито едно чудовище, и се отправи към дома на Триптолем.
— Наистина успя да намериш питон! — възкликна богът на Селското стопанство.
Франк не му обърна внимание. Той профуча през Каса Нера, помъкнал питона за опашката, все едно е някакъв много странен чорап за коледни подаръци, след което го тръшна до леглото и коленичи до Хейзъл.
Все още бе жива — позеленяла и трепереща, дишаща на пресекулки, но жива. А от Нико продължаваха да никнат царевици.
— Излекувай ги — нареди Франк. — Веднага.
— Откъде да знам, че змията ще свърши работа? — скръсти ръце Триптолем.
Франк заскърца със зъби. Гласовете на бога на Войната не го тормозеха след взрива на моста, но все още долавяше гнева им. Освен това се чувстваше физически различно. Да не би Триптолем да се бе скъсил?