Човекът със сините кръгове

Призори отнесоха тялото с фургон. Конти дойде да направи снимки на утринната светлина, като смени колегата си от Четиринайсето управление. Адамсберг, Данглар, Лувие и Маржелон се настаниха на една маса в кафене „Рутен“, което тъкмо бе отворило.

Адамсберг седеше мълчаливо и масивният му колега от Четиринайсето смутено се взираше в премрежените му очи, изкривената уста и рошавите коси.

— Този път няма смисъл да разпитваме съдържателите — каза Данглар. — „Ар“ и „Рутен“ затварят рано, преди десет. Човекът с кръговете знае къде има пусти места. Наблизо беше кръгът с умрялата котка, на улица „Фроадво“, близо до гробището.

— Но това е в моя район — забеляза Лувие. — Не сте ме предупредили.

— Нямаше убийство, нито дори произшествие — отвърна Данглар. — Дойдохме само от любопитство. Впрочем не сте прав, тъй като информацията получих от ваш колега.

— А, така ли — каза Лувие, доволен, че все пак е бил в течение.

— Както предишния труп — намеси се Адамсберг от края на масата — и този не излиза извън кръга. Така че е невъзможно да се каже дали извършителят е човекът с кръговете, или само са го използвали. Все тази двусмисленост. Ловко.

— Следователно? — попита Лувие.

— Следователно нищо. Според съдебния лекар смъртта е настъпила около един часа сутринта. Малко късно според мен — заключи той след кратка пауза.

— Тоест? — попита Лувие, който не се предаваше.

— Тоест след затварянето на метрото.

Лувие замълча в недоумение. Данглар прочете по лицето му, че се отказва да задава повече въпроси. Адамсберг попита колко е часът.

— Почти осем и половина — отвърна Маржелон.

— Идете да се обадите на Кастро. Към четири и половина го бях помолил да направи някои справки. Трябва вече да е готов. Побързайте, докато не си е легнал. Кастро не се шегува с времето за сън.

Когато се върна, Маржелон рече, че справките не са показали кой знае какво.

— Така си и мислех — рече Адамсберг. — Кажете все пак.

Маржелон зачете бележките си.

Доктор Понтийо няма досие. Вече са уведомили сестра му, която живее в семейната им къща в Ендр. Изглежда, че тя е единствената му роднина. Към осемдесетгодишна е. Доктор Понтийо е от семейство на земеделски стопани. Социалното му издигане като че ли му е отнело цялата налична енергия. Фразата е на Кастро — уточни Маржелон. — Накратко, останал си е ерген. Според портиерката на сградата, в която живее, и с която Кастро е говорил, не се среща с жени и изобщо около него няма нищо особено. И това го добави Кастро. Живее на същото място от трийсет години, кабинетът му е на третия етаж, жилището на втория, портиерката го познава открай време. Казва, че бил мил и услужлив, и непрекъснато плаче. Резултат — нищо, никакво облаче, сдържан, спокоен, еднообразен живот. Това…