Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Тази вечер стаята на кралицата беше осветена ярко с висящи лампи. Останалите дургаваси се бяха подредили на възглавниците около фонтана. Бяха им донесени хартия и писалки върху ниски масички и всички се бяха заели да пишат писма. Сундари ме отведе до възглавница от фина коприна точно до рани, където аз седнах с кръстосани крака и отпуснах чинно ръце в скута си. Както беше изискала тя по-рано днес, в банята, сега щях да ѝ чета на английски.
— Ваше височество — изрече Сундари, — ще въведа господаря на писмата.
Мъжът, когото тя ескортира при нас, беше нисък и тънък като речна тръстика и с точно толкова възли по тялото си. Лицето му подсказваше, че няма как да е по-стар от четирийсет, но по начина, по който кокалите му стърчаха под кожата, човек би го взел за немощен старец на шейсет и пет. Той притисна длани в намасте, а след това направи най-дълбокия поклон, който бях виждала до този момент.
— Денят на писмата, ваше височество. Заедно с двете, които изискахте от майор Елис.
— Благодаря ти, Гопал!
— А би ли желала ваше височество да ги прочета? — запита той с толкова настървено очакване, че да му откажеш беше почти жестоко.
— Днес ще ги прочете моята нова охранителка Сита.
Гопал ме изгледа така, сякаш му бях откраднала храната от купичката.
— Вие можете да четете и пишете на английски? — изломоти слисано.
— Да — кимнах.
Той погледна към рани и промърмори:
— Може би нейно височество ще пожелае да остана, в случай че нещо не бъде преведено както трябва?
— Добра идея — изрече с усмивка рани, макар да бях напълно убедена, че го каза само от любезност. — Сундари, донеси още една възглавница, моля!
Вляво от рани беше поставена втора възглавница и Гопал ми подаде писмата със същия ентусиазъм, с който би ми връчил ключовете за къщата си. Разгънах официалното послание от майор Елис и зачетох:
— От майор Елис.
Но когато преведох това на маратхи, рани поклати глава и отсече:
— Само на английски, моля! Така се уча.
И аз продължих да чета на английски. Писмото касаеше индийските войници, които служеха в британската армия, разположена в Джанси. Те бяха постъпили при британците, защото заплатите бяха редовни и добри. Британците ги наричаха „сипаи“. В писмото се казваше, че сред редиците на тези войници назрява недоволство. Британските офицери заповядали на всички сипаи да изтрият червените кастови знаци от челата си, да избръснат брадите си и да свалят златните си обеци. Сипаите приели всичко това, но сега имало нови британски изисквания, които индийските войници посрещали с ярост и възмущение.
Новите заповеди изисквали сипаите да заменят тюрбаните си с кожени шапки. И сякаш това не било достатъчно унизително, ами и патроните, които трябвало да се използват за новите им пушки „Енфийлд“, били импрегнирани с волска лой и свинска мазнина. (Да, за англичаните тези неща не означаваха нищо особено. Но тук, в Индия, ние, индусите, не убиваме нашите свещени крави, за да правим от тях шапки или патрони. А ако си мюсюлманин, каквито бяха някои от сипаите, то тогава дори самата мисъл да пипнеш каквато и да било част от прасе е много повече от унизителна и обидна — тя е акт, нарушаващ свещения закон на исляма.) Онова, което влошавало нещата още повече, бил фактът, че за да заредят барута от тези импрегнирани с мазнини патрони в пушките си, сипаите — и индуси, и мюсюлмани — били принудени да ги разкъсват със зъби. Та въпросът на майор Елис гласеше следното: дали не би могла рани да успокои по някакъв начин тези ирационални сипаи?
„Това е само мъничко мас, няма от какво толкова да се страхуват!“ — пишеше той.
Стори ми се интересно, че майор Елис беше адресирал молбата си към рани, а не към раджата. Но когато връчих писмото обратно на Гопал, той изобщо не беше изненадан от този факт.
— Е, преводът ѝ приемлив ли е според теб, Гопал? — обърна се към него рани.
Господарят на писмата нагласи чертите на лицето си в не чак толкова кисело изражение и отговори:
— Ваше височество, способността на вашата нова охранителка да чете английски не подлежи на никакво съмнение!
— Е, ще напишем ли отговор?
Никога досега не бях виждала човек да се движи толкова бързо. Преди рани да уточни кой от нас трябва да напише писмото, Гопал вече беше извадил от чантата си лист и писалка.
Рани улови погледа ми и аз веднага разбрах, че тя осъзнава напълно колко глупав човек е Гопал, но въпреки това няма нищо против да му достави мъничко радост.
— С обичайния поздрав ли да започна? — попита той.
— Не. Този път и едно изречение е достатъчно. Той смята, че нашите традиции са ирационални, затова сега искам от теб да напишеш следното: „Това е само мъничък бунт, майор Елис, няма от какво толкова да се страхувате.“