Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Можеше само да гадае дали хората на Кучеебеца ще тръгнат след него, затова вървеше бавно. Знаеше, че както те, така и хората на Засмения Чан са го заобиколили в хлабави наблюдателни кръгове, докато той върви по уличките и навлиза в гетото.
Най-накрая видя Засмения Чан, чакаше го усмихнат.
— Пуснаха те по живо, по здраво — каза Чан.
Хок Сенг извади още пари.
— Справи се добре. Но той знае, че хората са били от твоите. — Даде на Засмения Чан още едно руло бахти. — Дай му това да се откупиш.
Засмения Чан погледна с усмивка парите.
— И половината ще стигнат. Дори Кучеебеца предпочита да използва нас, когато не иска да рискува с контрабанден внос на СояПРО от Кох Ангрит.
— Нищо. Вземи ги.
Засмения Чан се усмихна и прибра парите в джоба си.
— Много мило от твоя страна. Летището е затворено и малко бахти отгоре ще ни дойдат добре.
Хок Сенг вече се обръщаше, но казаното от Засмения Чан го прикова на място.
— Какво? Какво каза за летището?
— Затворено е. Снощи белоризците са навестили котвените площадки. Сега не пускат никого да припари.
— Какво е станало?
Засмения Чан вдигна рамене.
— Чух, че опожарили всичко. Палили наред.
Хок Сенг не губи време да разпитва за подробности. Обърна се и хукна с максималната скорост на старите си кости. Тичаше и се ругаеше наум. Ругаеше се, че е стар глупак, който не е надушил опасността и е допуснал амбицията, непреодолимото желание да направи нещо повече, да го отклони от основната му мисия — мисията да оцелее.
Всеки път, когато понечеше да погледне в бъдещето си, да гради някакви планове, се проваляше. Всеки път, когато погледнеше напред, светът се стоварваше отгоре му и го натикваше обратно в блатото.
На Танон Сукхумвит, подгизнал от пот под жаркото слънце, спря пред един вестникарски павилион. Разрови вестниците и манивелните шепници, късметлийските страници, които предсказваха кои числа са добри за комар тази седмица и кои състезатели по муай тай ще спечелят шампионата.
Отваряше ги един след друг и ужасът му растеше.
Във всички се мъдреше усмихнатото лице на Джайде Роянасукчай, неподкупния Тигър на Банкок.
7.
— Виж! Известен съм!
Джайде вдигна снимката от шепника до лицето си и погледна ухилено Каня. Тя не се усмихна и той върна шепника на рафта при другите ежедневници, всичките с неговата снимка на първа страница.
— Е, права си. Не си приличам много. Сигурно са измъкнали с подкуп снимката от нашия архивен отдел. — Въздъхна с копнеж. — Млад бях тогава.
Каня продължаваше да мълчи и да гледа втренчено водите на канала. Целия ден бяха дебнали за лодки, прекарващи контрабандно хранителни стоки на „ПурКал“ и „АгриГен“ нагоре по реката, и Джайде още усещаше пулсиращия ритъм на вълнението.
Големият им удар за деня беше ветроходен кораб, пуснал котва досами пристанището. Вместо индийски търговски съд, плаващ на север от Бали, корабът се оказа натъпкан с резистентни на сибискоза ананаси. Приятно бе да се види как пристанищният управител и капитанът на кораба мънкат извинения, докато белоризците на Джайде заливат с белина товара, щайга след щайга, и унищожават плодовете и незаконната печалба.
Разрови натрупаните вестници и намери един с друга своя снимка. Тази беше от времето му като състезател по муай тай, запечатала го беше как се смее след двубой на стадион „Лумфини“. „Банкок Морнинг Поуст“.
— Тази момчетата ще я харесат.
Отвори вестника и плъзна поглед по статията. Министърът на търговията Аккарат беше побеснял. Вестникът цитираше търговското министерство, което беше нарекло Джайде „вандал“. Не би се учудил, ако го бяха нарекли предател или терорист. Фактът, че бяха избрали по-мекото определение, говореше колко безпомощни се чувстват.
Джайде не се сдържа и отново се усмихна на Каня над разтворения вестник.
— Яко сме ги ужилили.
Както и преди, Каня не отговори.
Беше се научил да не обръща внимание на лошото ѝ настроение. В началото, когато се запознаха, реши, че е глупава — лицето ѝ оставаше толкова пасивно, толкова непромокаемо и за най-смешната шега, все едно ѝ липсваше някакъв орган, като човек, който не усеща миризмите, защото няма нос, или не вижда поради липса на очи, или му липсва който там незнаен орган помага на всички останали да усетят санук, добрата страна на живота.