Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Води, към които Роуан и Дориан сигурно вече плаваха, ако всичко беше протекло по план. Елин опита да не мисли и за това. Без елфическия принц около нея тегнеше ужасяваща, безкрайна тишина.
Почти като тази, обгърнала белите стени на града и хората отвъд тях. Закачулени и въоръжени до зъби под тежките си пелерини, Елин и Едион минаха с конете през отворените порти: просто двама предпазливи поклонници, запътили се към храма. Криеха лицата си не само за да не ги разпознае някой от жителите на града, но и поради незначителната подробност, че в момента Илиум беше под адарланска окупация.
Лизандра им донесе тази вест сутринта след разузнавателния си полет. Задържа се в човешка форма само колкото да им съобщи.
– Трябваше да тръгнем на север, към Елдрис – измърмори Едион, докато яздеха бавно покрай група стражи с каменни лица и адарлански брони, които надникнаха към тях заради сокола с остър поглед и още по-остър клюн, кацнал върху рамото на Елин. Никой не забеляза щита, скътан между дисагите на Едион и старателно загърнат с пелерината му. Нито пък скритите им мечове. Дамарис беше в обичайното си скривалище от последните седмици: привързан под солидните чанти с древните книги с магически заклинания, които Елин бе заела от кралската библиотека на Дориан в Рифтхолд. – Не е късно да се върнем.
Елин го стрелна косо изпод качулката си.
– Ако си въобразяваш, че ще оставя този град в ръцете на Адарлан, върви по дяволите.
Лизандра изтрака с клюн в потвърждение на чутото.
Малките хора с право я бяха упътили насам, изработвайки почти съвършен макет на храма. Благодарение на магическите си способности, каквито и да бяха те, дребните същества бяха научили новината дълго преди Елин: Рифтхолд наистина беше опустошен от вещици, а кралят му беше изчезнал. Окуражен от тази вест и от слуха, че тя самата няма намерение да си връща трона и също си е плюла на петите, лордът на Меах, бащата на Роланд Хавилиард и един от най-могъщите владетели в Адарлан, беше пресякъл границата на Терасен с гарнизона си. Обявявайки Илиум за свое притежание.
– Тук са разпределени петдесет войници – предупреди Едион двете им с Лизандра.
Хамелеонката само разтръска крил е, сякаш да каже: „Е, и?“.
Той стисна челюсти.
– Повярвайте ми, и мен ме сърбят ръцете да ги разпердушиня, но...
– Няма да се крия в собственото си кралство – отсече Елин. – И няма да си тръгна, без да им напомня на кого принадлежат тези земи.
Едион си замълча и свърнаха по улицата, водеща до малката крайбрежна странноприемница, която Лизандра беше открила тази сутрин. В срещуположния край на града спрямо храма.
Храмът, който войниците имаха наглостта да използват за военна база.
– На Адарлан ли искаш да изпратиш послание, или на Дароу? – престраши се да попита накрая Едион.
– Искам да освободя народа си, който от твърде дълго търпи тези адарлански лайна – озъби му се Елин и дръпна юздите на кобилата си пред двора на странноприемницата. Лизандра впи нокти в рамото й в знак на съгласие. Само на няколко стъпки от ронещата се стена на двора океанът сияеше в сапфирено. – Тръгваме на смрачаване.
Едион не отвърна, скрил лице под качулката си. Ханджията излезе и платиха стая за една нощ. Елин остави братовчед си да се поцупи малко, сдържайки магията си. Тази сутрин не беше освобождавала нито капка от нея, тъй като я пазеше за вечерта, и напорът й беше като необлекчим сърбеж, като острие, което не можеше да притъпи.
Чак когато се затвориха в малката си стая с две легла и Лизандра кацна на перваза на прозореца, Едион проговори:
– Елин, знаеш, че ще ти помогна... знаеш, че искам да изгоним тези копелета от града. Но гражданите на Илиум живеят тук от векове, наясно са, че при война те понасят първите атаки.
Нямаше нужда да добавя, че войниците просто щяха да се върнат веднага щом те напуснеха града.
Лизандра почука с клюн по стъклото на прозореца – безмълвна молба. Елин го отвори, за да пусне морския бриз в стаята.
– Символите имат голяма сила, Едион – пророни тя, гледайки как соколът разперва петнистите си криле.
Беше изчела доста книги по въпроса заради онова глупаво състезание в Рифтхолд.
Той изсумтя.
– Знам. Повярвай ми, впрягал съм ги в своя полза при всяка възможност. – Той потупа костената дръжка на Меча на Оринт, за да подчертае думите си. – Като се замисля, веднъж казах същото нещо на Дориан и Каол.
Той поклати умислено глава.
Елин се облегна на перваза.
– Едно време Илиум е бил укреплението на мисенианците.
– Мисенианците са просто мит, прокудени са от континента още преди триста години. Ако си търсиш символ, имай предвид, че те са изживели славата си, а и са били доста разколно племе.