Дребната старица, която наруши всички правила

– Какво кара мъжете да се интересуват от един определен тип жени вместо от друг? – зачуди се на глас Ана-Грета.

Марта мислеше да се пошегува по този въпрос, но после видя, че приятелката й говори сериозно.

– Трябва да си добре облечена, усмихната и екстровертна – отвърна тя, като хвърли поглед на дрехите на Ана-Грета.

Полата й беше в сиво-кафяво и черно, с мръснозелени шарки и приличаше повече на камуфлажно облекло, отколкото на женска дреха. Единственото й преимущество беше, че не биеше на очи.

– Добре облечена? – повтори Ана-Грета и погледна чантичката на кръста на приятелката си. – Не разбирам какво искаш да кажеш.

Марта се опита да обясни:

– Да, трябва да носиш красиви дрехи, да си слагаш грим и малко да флиртуваш.

– Ти така ли правиш?

– Аз не, но по принцип така се прави – отговори Марта, без да навлиза в подробности.

Мислеше си, че няма да е зле Ана-Грета да се запознае с някого, защото очевидно се чувстваше изключена от компанията. Между Кристина и Греблото, изглежда, имаше нещо, а самата тя общуваше предимно с Умника.

– Но знаеш ли какво е най-хубавото на живота? – опита отново Марта. – Никога не знаеш какво ще се случи – и никога не е твърде късно да се надяваш.

– Знаеш ли и някакви други клишета? – изсумтя Ана-Грета.

Марта си замълча. Искаше само да я окуражи. А всъщност й се искаше да каже, че Ана-Грета се държеше прекалено официално, обличаше се безлично и се смееше като кон – но не, нямаше как да го направи.

Петимата вечеряха в трапезарията, като завършиха със сметанова мелба. Към този момент Ана-Грета вече беше в по-добро настроение, а след втората чаша вино беше започнала да говори и да се смее както обикновено. Марта изпита облекчение, когато видя това, но все пак си помисли, че трябваше да се грижат по-добре за нея. Погледната отстрани, Ана-Грета винаги създаваше впечатление за твърде тросната, но като всички други хора тя също искаше да се радва на любов и приятелство.

След вечерята петимата продължиха да се забавляват в караоке бара. Виното беше повдигнало духа им, а тъй като бяха опитни хорови изпълнители, изпитваха нужда да си попеят. Марта излезе на сцената и откри вечерта с „Вчера“. Греблото, както обикновено, изпълни класиката на Юси Бьорлинг „Към морето“. Дори Ана-Грета събра кураж да се изправи пред останалите и да изпее „Моят път“ по крайно самобитен начин, който подчертаваше с още по-оригинални жестикулации. Всички дружелюбно аплодираха това изпълнение, но когато Ана-Грета обяви, че ще продължи с шведския национален химн, Марта предложи да се преместят някъде другаде. Ана-Грета започна бурно да протестира и за да я накара да дойде с тях, на Марта й се наложи да я уведоми, че в бара със сигурност ще има много вдовци. Петимата се качиха в асансьора и поеха към горната палуба.