Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Крадците са интелигентни – отбеляза Петерсон и посочи табелата с надпис „КАРТИНАТА Е НА РЕСТАВРАЦИЯ“. – Каква фалшива следа!
Колегата му Ролф Стрьомбек продължително изгледа табелата, пъхна малко тютюн за дъвчене в устата си и кимна.
– И ние се хванахме – обикновена хитрост, но свърши работа. Да, крадците са коварни.
– Ами табелата „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД МАЛКО“? Какво ще кажеш за нея? – попита Петерсон.
– За толкова години в полицията никога не съм виждал нещо подобно – отвърна колегата му. – Кой може да сложи такава табела? И защо?
– Във всеки случай табелата е написана на ръка, докато другите са разпечатани на обикновен принтер. Значи това е нечий почерк.
– Да, но дали табелата „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД МАЛКО“ не е написана от човека, което е установил кражбата и е изтичал да включи алармата? Ще трябва възможно най-бързо да се свържем с него – Стрьомбек замислено задъвка химикалката си. – Трябва да накараме този човек да излезе наяве, но въпросът е как да подходим?
Главен инспектор Петерсон обмисли няколко възможности, но нито една не му хареса.
– Ако обявим, че издирваме лице, което е написало табела с думите „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД МАЛКО“, ще получим сигнали от цяла Швеция – и мога да ти гарантирам, че нито един от хората няма да бъде нашият престъпник. Нито един професионален крадец няма да остави такава очевидна следа. Отпечатаните табели са оставени от ръце в ръкавици, но по мастилото на тази има съвсем отчетливи пръстови отпечатъци. Нали виждаш отпечатъка от палец в ъгъла? Сигурно черното мастило е било лепкаво.
Петерсон побутна табелата към колегата си.
– Знаеш ли какво? Тази табела няма да ни доведе доникъде. Сещам се само за едно нещо, за което може да се използва.
Стрьомбек се изправи, отвори вратата и окачи табелата с надпис „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД МАЛКО“ от външната страна на бравата.
– Да излезем да се разходим и да обядваме някъде в града – предложи той. – Така поне за малко ще си починем.
26.
В деня преди да получат големия откуп, петимата приятели взеха такси до фериботния терминал на „Викинг Лайн“, където си купиха билети. Ана-Грета плати в брой, разбира се. После „Лигата на пенсионерите“ зачака да се качи на борда. Не бяха със собствените си проходилки, защото ги бяха оставили в апартамента „Принцеса Лилиан“ в хотел „Гранд“. Умника беше прибрал инструментите си по джобовете и всички използваха проходилките, които им бяха осигурили от фериботната компания. Петимата се качиха на борда на ферибота „Викинг Лайн“ и прибраха проходилките и някои лични вещи в каютите си. След това дискретно излязоха в коридора, спуснаха се по стълбите до палубата за автомобили и напуснаха ферибота по рампата, за да стигнат обратно до кея. Ако някой ги следеше, това щеше да го заблуди. Защото тези петима пътници всъщност отиваха на съвсем друг кораб.
Когато се озоваха обратно в терминала на „Викинг Лайн“, те взеха пазарските колички марка „Урбаниста“, които бяха оставили на съхранение там, поръчаха си такси до терминала на „Силя Лайн“ на пристанище „Верта“, в срещуположния край на Стокхолм, и успяха да пристигнат точно навреме, преди корабът „Силя Серенада“ да отплава. Марта много се гордееше с тази заблуждаваща маневра на „Лигата на пенсионерите“. Сега полицията и другите органи на реда можеха да ги търсят на борда на ферибота „Мариела“ на „Викинг Лайн“, колкото си искат, докато в действителност те бяха удобно настанени на флагмана на компанията „Силя Лайн“ – круизния кораб „Силя Серенада“. Греблото беше попитал какъв е смисълът от това досадно разкарване, но Марта му беше обяснила, че в много криминални романи пише за заблуждаването на евентуалните преследвачи. Ако те тръгнат по фалшива следа, престъпниците печелят време. А нали всички се бяха съгласили да се позабавляват, преди да свършат в затвора?