Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Но Кристина вече беше излязла с Греблото.
Половин час по-късно всички се събраха отново в апартамента. Кристина вече беше облечена с червен пуловер в същия нюанс, в който беше новият й лак за нокти, а на шията й беше увит нов шал. На китката си носеше лъскава нова гривна от сребро.
– Точно по мярка, разбирам... – каза Марта.
– Нали сме отседнали в хотел „Гранд“? – обясни Кристина. – Пък и всичко отива на сметката за хотела.
Ана-Грета я изгледа гневно. Тази глупачка не само харчеше нейните пари, но и не спираше да флиртува с Греблото! Самата Ана-Грета нямаше да има нищо против малко специално отношение от негова страна и не разбираше защо той се интересуваше толкова от Кристина. Ана-Грета беше много по-интелигентна, добре образована и беше живяла в голяма къща на крайбрежната улица „Страндвеген“ в район „Дюрсхолм“ – едно от най-луксозните предградия на Стокхолм. Но това очевидно нямаше никакво значение за него.
Мъжете имаха странен вкус. Тя нямаше да има нищо против да се омъжи за подходящ кандидат, но проблемът беше в това, че никога не я ухажваха такива мъже. Голямата любов от студентските й години беше представител на работническата класа. Баща й се беше намесил и беше сложил край на този романс. Беше настоял тя да се омъжи за човек, който е добре образован или поне богат. Така че в крайна сметка тя изобщо не се омъжи. В продължение на няколко години си мислеше да пусне обява във вестника, но така и не посмя да го направи, макар че на няколко пъти беше на крачка от това. Ана-Грета въздъхна и се отдаде на самосъжаление, но после се сети за пътуването с кораб до Финландия. Може би на кораба щеше да се запознае с някой симпатичен вдовец...
– Недей само да седиш и да си мечтаеш, Ана-Грета – каза й Марта. – Трябва да съставим писмото за откупа!
Петимата се събраха около масата. Извадиха бутилка шампанско, ядки и ягоди и се заеха да съставят най-острото послание, което можеха да измислят. Макар че трябваше да е дълго само няколко изречения, задачата им отне много време и се наложи да изпият цялата бутилка шампанско, преди да съставят писмо, от което всички да са доволни. Ана-Грета си тананикаше мелодията на един популярен шлагер от шейсетте години, в който по една случайност се пееше за пари, докато всички внимателно изрязваха думи и букви и ги залепяха на лист хартия формат А4.
„Разговорът“ на Реноар и „От устието на Шелд“ на Моне са при нас. Картините ще бъдат върнати срещу откуп, който наброява само 10 милиона крони. Парите трябва да бъдат оставени в две черни пазарски колички, марка „Урбаниста“, на круизния кораб „Силя Серенада“, който отплава за Финландия от пристанището в Стокхолм на 27 март в 16 часа. По-късно ще получите допълнителни инструкции. Веднага, щом получим парите, картините ще бъдат върнати на музея.
ПП. Ако се обърнете към полицията, картините ще бъдат унищожени.
Кристина едва не подписа писмото със собственото си име, но останалите я спряха в последния момент. Прочетоха го още веднъж, като си пееха една песен. Ана-Грета беше много доволна, че е успяла да ги накара да напишат „само 10 милиона“. Така хората от музея щяха да разберат, че им се предлага добра сделка – други престъпници със сигурност щяха да поискат повече. Марта обаче не беше съвсем доволна.
– Не звучи ли твърде вежливо, за да е написано от истински престъпници? – чудеше се тя. – Крадците на картини не ги връщат лично, нали? Не трябва ли да си ги вземат отнякъде? Имам предвид, не трябва ли да го направим малко по-остро, за да не ни вземат за аматьори?
– Ако сме вежливи, има по-голям шанс да ни платят – каза Кристина.
Всички смятаха, че вероятно е така, затова в крайна сметка се съгласиха да изпратят писмото за откупа без никаква редакция. Тъй като не смееха да използват хартията за писма и пликовете на хотела, те просто сгънаха листа на две и го залепиха с тиксо, написаха адреса на Националния музей и му сложиха пощенска марка. Като през цялото време бяха с ръкавици.
– Всъщност можехме направо да пресечем улицата и да им оставим писмото на входа, за да си спестим една пощенска марка – изтъкна Ана-Грета, но останалите единодушно я освиркаха.
Малко по-късно Марта занесе писмото до пощенската кутия на входа на метростанцията зад ъгъла. Дълго време гледа процепа на кутията, преди да пусне листа в нея. После я потупа няколко пъти по капака и едва тогава си даде сметка колко е разтревожена. Вече не участваха в някаква незначителна дребна кражба. Бяха избрали пътя на престъпленията и вече нямаше връщане назад. Бяха се превърнали в истински престъпници.