Дребната старица, която наруши всички правила

– Този удар сигурно е планиран с години – каза неговият колега Ролф Стрьомбек, брадат мъж малко над средната възраст, докато подреждаше документите по бюрото си. – Представи си да се измъкнеш, без да оставиш никакви следи. Нямаме пръстови отпечатъци и не сме видели нито един съмнителен човек на записите от охранителните камери. Просто не разбирам.

– Камерата, която покрива залата с френските импресионисти, не е работела – крадците са я изключили от контакта.

Петерсон въздъхна.

– Ами хайде да изпием по кафе – предложи той.

Двамата се изправиха и отидоха до масата за закуски, където беше кафемашината, имаше плодове и бисквити. Това беше шестото кафе на главен инспектор Петерсон за този ден. То беше горещо и вонеше на стара пластмаса, но поне му осигуряваше така необходимата доза кофеин. Не можеше да няма и други следи; трябваше само да ги открият. Последното го накара да се замисли за посетителите на музея.

– Време е да проверим кои хора са били в музея през този ден и да ги повикаме на разпит. Със сигурност е имало и други посетители освен онези объркани старци, за които споменаха пазачите от охраната.

– Възрастните хора споменават за някакъв мъж с кестенява коса – една от бабите казва, че бил ужасно мил. Даже й се искало да й бъдел син, представяш ли си – въздъхна колегата му.

– Но друга от бабите пък го обвинява, че е крадец. Твърди, че се опитал да й отмъкне чантата. Горките пенсионери, сигурно са изпаднали в шок, когато се е включила алармата.

Петерсон замълча и се замисли за старостта. Колко нерадостно беше, че човек може така да заблуди. Дали и той самият щеше да свърши по същия начин? Трябваше да започне да яде повече плодове и зеленчуци – беше чувал, че тази диета е полезна за мозъка. Взе си една ябълка от купата с плодове и кимна на колегата си.

– Да погледнем ли табелите? Крадците не са оставили нищо друго след себе си.

– Все едно ще научим нещо повече от тях...

Двамата се върнаха в стаята на инспекторите и седнаха на бюрото. Върху него бяха подредени трите табели, открити в музея: „НЕ РАБОТИ“, „КАРТИНАТА Е НА РЕСТАВРАЦИЯ“ И „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД МАЛКО“.

Главен инспектор Петерсон се опита да си спомни какво се беше случило. Първата табела беше заблудила полицията и бяха минали няколко часа, преди да разберат, че асансьорът всъщност си работи. А след това бяха открили и другите две табели. Разследващият полицай, който отговаряше за огледа на местопрестъплението, беше преценил, че в залата с френските картини от деветнайсети век всичко е наред, и беше насочил усилията си към издирването на откраднати картини от другите изложбени зали. Полицаите се бяха съсредоточили върху временната експозиция „Грехове и страсти“ и бяха разгледали особено съвестно всяка картина от нея. Едва когато един от уредниците на музея потвърди, че от новата изложба нищо не липсва, те бяха разширили обхвата на разследването, така че да включва и другите зали. Тогава бяха започнали да изследват с подновен интерес и двете табели, оставени в залата с импресионистите. „КАРТИНАТА Е НА РЕСТАВРАЦИЯ“... Петерсон беше изпратил няколко от колегите си до подземните складови помещения на музея, за да проверят дали картините не са там, докато техническите му специалисти проверяваха описите и компютърните файлове. Полицаите посветиха много време и усилия на тази задача, но след като не откриха нито една картина на Реноар или Моне, те стигнаха до заключението, че точно тези две картини наистина са били откраднати. И това не бяха просто някакви си картини. И пейзажът от Шелд на Моне, и творбата на Реноар вече бяха крадени веднъж. Беше просто невероятно, че това може да се случи отново!