Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Опитах се да говоря с полицията, но те не искат да ме чуят – отговори сестрата. – Съжалявам. Може би ще е по-добре, ако се обади някой роднина.
– Точно това ще направя, по дяволите – каза Нилс. – И ще им кажа, че е изчезнал!
С тези думи Нилс, синът на Греблото, извади мобилния си телефон и набра 112, за да се свърже с полицията.
29.
Гласът на Марта едва не заглуши музиката на оркестъра, когато възкликна:
– Сестра Барбара е тук, на кораба? Не може да бъде! Господи божичко!
Тя инстинктивно сграбчи Греблото за ръката, докато минаваше покрай него, и го задърпа обратно към бара. Трябваше да предупредят останалите.
– Да се махаме оттук – предложи Греблото, но в същия момент видя още нещо.
Сестра Барбара не беше сама. Беше с директор Матсон.
– Не, почакайте, спокойно. Тези двамата забелязват само себе си.
Петимата приятели спряха и се опитаха да станат невидими.
– Може би не ни е забелязала – каза Кристина.
Двойката се беше отдалечила към палубите с каютите.
– Нищо не видяха. Дори не спряха да си вземат нещо за пиене – отбеляза Умника.
– Те не са дошли за това – изтъкна Греблото.
– Може би и тя се страхува да не я види някой, дори повече от нас – каза Марта. – Сега вече знаем със сигурност, че имат тайна връзка.
– Значи вече са в леглото, както обикновено – каза Греблото.
– Трябва ли винаги да... – започна Ана-Грета, но Марта я прекъсна.
– Барбара не бива да ни види – каза тя. – Може да обърка целия ни план!
– Тогава просто ще я попитаме какво прави на този кораб заедно с Матсон – предложи Греблото и намигна.
Всички се успокоиха от тази забележка, но от веселото им настроение нямаше и следа. Единствената, която сякаш не се интересуваше от евентуалната катастрофа, беше Ана-Грета. Марта забеляза с периферното си зрение, че възрастният господин отново я беше отвел на дансинга. Марта се радваше за нея, но в същото време се надяваше всичко да не завърши зле. След престореното падане в Националния музей тазобедрената става на Ана-Грета не беше в най-добрата си форма. За щастие на всички, поне не беше паднала наистина.
– Ами добре, да отиваме да си лягаме – каза Марта. – Не знам за вас, но аз съм изтощена. Ще се видим на закуска.
Тя се притесняваше какво ще стане на следващия ден и искаше да поспи. Останалите кимнаха и се отправиха към каютите си – с изключение на Ана-Грета, която остана на дансинга. Ами ако сестра Барбара се върнеше там? От друга страна, приятелката й явно си прекарваше толкова добре с новия си обожател, че Марта не искаше да й проваля вечерта. Ана-Грета вероятно можеше да се погрижи и сама за себе си.
Рано на следващата сутрин Марта едва успя да събуди Ана-Грета и се зачуди кога всъщност си беше легнала приятелката й.
– Да не съм си гледала часовника… – отговори Ана-Грета с блеснали очи.
Марта не успя да я накара да й каже нищо повече. Едва след сутрешната среща в каютата Ана-Грета даде някакво допълнително обяснение.
– Ще се срещнем отново – каза тя, изчервена като домат. – Той се казва Гунар.
В същия момент от високоговорителите се разнесе гласът на капитана. Ана-Грета замълча и всички се спогледаха. Марта плесна с ръце.
– Добре, приятели мои, пристигнахме в Хелзинки. Време е да слезем до палубата за автомобили.
Всички мълчаливо кимнаха в знак на съгласие. После се изправиха и излязоха от каютата. Петимата приятели последваха потока от пътници, които чакаха асансьорите, за да слязат на палубата за автомобили. Когато достигнаха нишата до изхода, двигателите на колите вече форсираха в очакване да спуснат рампата. Марта и Умника бързо се спогледаха. Празните черни пазарски колички си бяха на мястото.
Петимата останаха там, докато корабът не спря напълно и екипажът не даде знак на шофьорите, че е време да излизат. Тогава Марта и Умника хванаха проходилките си и се отправиха към изхода, докато останалите взеха пазарските колички. Малката групичка спокойно слезе от кораба и се спусна по външната рампа за автомобили. Никой не ги спря и не извика след тях. Но ако ги бяха спрели, Марта беше подготвена. Щеше да настоява да говори с ръководството. Щеше да се оплаче колко лошо са се отнесли с тях, защото са възрастни – а нито една компания нямаше да поеме риска да бъде обвинена в лошо отношение към старите хора.
Когато излязоха на кея, напрежението в групата спадна, защото вече всички смятаха, че няма да е толкова трудно да си приберат откупа. Спряха на старите хали, за да си купят пушена наденица, нарязана шунка и швейцарско сирене, а после се качиха на дрънчащия трамвай до центъра на града. Седнаха в изисканото старо кафене „Фазер“, където се насладиха на кафе и сандвич за закуска и си купиха сладки със сметана. Накрая завършиха екскурзията си в Хелзинки, като си взеха най-популярните финландски специалитети: лакриц4, карамелени бонбони и солиден запас от боровинков ликьор.