Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Лицето на сестра Барбара беше пламнало и тя беше съвсем изтощена след няколко часа, прекарани в каютата в компанията на директор Матсон. Мислеше си, че той ще я заведе на почивка някъде в Европа, където да отседнат в луксозен хотел, но вместо това се бяха качили на обикновен круизен кораб – „Силя Серенада“, – който плаваше до Хелзинки. Това си беше разочарование за нея, но когато чу обяснението му, тя се успокои.
– Нали разбираш, сладкишче мое, че ако летим със самолет до европейско летище, има по-голяма опасност да срещна някакви колеги. А на круизния кораб със сигурност ще бъдем на спокойствие и ще можем да се посветим напълно един на друг.
Барбара изпита известно задоволство от тези думи. Радваше се, че беше толкова важна за него. Това можеше да означава само едно – че той планираше да се ожени за нея. Скоро, съвсем скоро щеше да постигне своята цел. Да, наистина той изглеждаше съвсем погълнат от нея. След като се качиха на борда в четири и половина, отидоха направо в каютата. Сега вече минаваше осем вечерта, а тя дори не беше забелязала кога корабът е отплавал от пристанището.
– Как мислиш, дали да не изпием по нещо в бара, преди да вечеряме? – попита тя, когато започна да усеща глад.
– Разбира се, но имай предвид, че трябва да вечеряме набързо! – отговори той и я притегли към себе си. – Малкото ми съкровище!
Тя чу думите, които ехтяха в главата й и умоляваха да бъдат изречени на глас: „Разведи се и се ожени за мен!“. Искаше й се да ги изкрещи, но се овладя. Трябваше да избере подходящ момент за това. „Може би след едно-две питиета на бара“, помисли си Барбара.
Петимата пенсионери бегълци стояха на бара с питиетата си и оглеждаха дансинга. Няколко двойки вече танцуваха и Марта се чудеше дали ще събере смелост да го направи и тя самата. След всички тренировки във фитнеса се чувстваше по-подвижна от всякога. Тя чу смеха на приятелите си и се замисли за пълното им преобразяване. Едва преди няколко месеца бяха непрекъснато уморени и нямаха сили за нищо. Сега бяха една щастлива банда и дори Ана-Грета изглеждаше в добро настроение. От време на време гласът й отекваше сред шума от разговорите наоколо и заглушаваше всичко останало, но звучеше щастлива, а това беше най-важното. Марта се сети за онова, което искаше да й каже по-рано вечерта.
– Ана-Грета, не искам да ме разбираш погрешно, но по онзи въпрос за мъжете...
– Да?
– Не говори толкова силно и се опитвай да сдържаш този смях. Мъжете предпочитат те самите да бъдат център на внимание.
Марта се изуми от собствената си прямота, но имаше добри намерения. После накара Ана-Грета да дойде с нея в дамската тоалетна. Там й даде назаем червилото си, а после й помогна да си среши косата по друг, по-привлекателен начин. Беше я убедила да отпусне кока на тила си и сега, когато косата й се спускаше по диагонал през челото, изглеждаше по-добре. Освен това Марта й беше дала назаем пола и блуза, които й отиваха. Но след това Ана-Грета отново се превърна в старото си аз. Заговори се с един възрастен господин и толкова се развълнува, че гласът й отново стана пронизителен както обикновено. Дори повече от обикновено. Марта поклати глава. Мъжът сигурно всеки момент щеше да си тръгне. Но вечерта продължаваше, а той не правеше никакви опити да се измъкне. Вместо това двамата с Ана-Грета стояха много близо един до друг и не спираха да си говорят, а когато приятелката й пусна в ход и класическото си цвилене, той дори не реагира. Дали Ана-Грета най-сетне не си беше намерила сродна душа? Явно наистина всичко беше възможно, когато човек се измъкне от изолацията на старческия дом. Марта си помисли колко много бяха постигнали за няколко дни свобода. Прииска й се повече хора от старчески домове да можеха да преживеят такива приключения. Макар че нещо със сигурност не беше наред, щом се налагаше човек да стане престъпник, за да може да се наслаждава на живота, след като остарее!
Цвилещият смях на Ана-Грета се разнесе отново, но сега мъжът дори беше сложил ръка на рамото й. Господи, явно смяташе да я покани на танц – и да, той наистина се обърна, хвана я под ръка и двамата се отправиха към дансинга. Марта видя, че Ана-Грета най-сетне беше намерила своя принц от приказките. Мъжът беше със слухово апаратче. Сигурно просто го беше изключил.