Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
4 Вид сладкарско изделие от брашно, подправено с екстракт от корените на билката женско биле, а обикновено и с анасоново масло. – Б. р.
– Сега ли трябва да приберем откупа? – попита Кристина, която беше започнала да се притеснява. – Не може ли да почакаме и да го направим по-късно?
Трябваше да вземат откупа при пътуването обратно, с което щяха необратимо да се превърнат в сериозни престъпници.
– Както винаги казвам, на нашата възраст няма „по-късно“ – тросна се Марта. – По-късно вече е минало.
Марта беше усетила, че трябва да действа по-решително. Сега всички трябваше да бъдат като един.
– Между другото видях в магазина на кораба белгийски шоколадови бонбони – подхвърли тя. – Хайде да отидем да си купим.
Нямаше нужда да казва нищо повече, за да разсее Кристина.
Петимата се качиха обратно на кораба. Марта хвана приятелката си под ръка и двете се отправиха към магазина. Марта купи пет кутии белгийски шоколадови бонбони за Кристина и докато чакаше на опашката пред касата, отново си преговори целия план. Когато фериботът пристигне обратно в Стокхолм, щяха да намерят в нишата две пазарски колички, които трябваше да са същите като техните. Щяха да ги разменят със своите... а единствената разлика между количките беше миниатюрният отвор, който Умника беше пробил, за да монтира огледалото за обратно виждане. Дупката беше толкова малка, че никой друг освен тях нямаше да я забележи.
– Ето, вземи шоколадовите бонбони и отиди да си починеш малко. След един час ще се срещнем в моята каюта и ще пием по нещо, преди да вечеряме – каза Марта и подаде плика от магазина на Кристина.
Приятелката й притисна подаръка към гърдите си и направи точно така, както й каза Марта.
Малко по-късно, на палубата за автомобили, докато Марта и Умника бавно се движеха от вътрешната страна на борда на кораба към нишата, тя изпита желание да пъхне ръката си в неговата за подкрепа, но се овладя. В крайна сметка трябваше да внимават и за пазарските колички, и за чадърите, и просто нямаха толкова свободни ръце.
Те бавно и предпазливо продължиха към скривалището до рампата и когато се приближиха съвсем, отвориха чадърите си. Умника беше казал, че охранителните камери със сигурност ще са включени.
Двамата спряха до нишата и дълбоко си поеха дъх. Марта почти не смееше да погледне. В нишата се виждаха дъждобрани, ботуши... и да, в най-далечния ъгъл имаше две нови черни пазарски колички марка „Урбаниста“, същите като техните. Сега им оставаше само да разберат дали от музея бяха сложили в тях и десетте милиона – солидна добавка към пенсията им, както се беше изразила Марта.
Всъщност тя искаше да приберат пазарските колички веднага, но в момента, в който ги закарат в каютите си, веднага щяха да ги заловят. Така че трябваше да действат по-дискретно. Пазарските колички трябваше да си останат тук, докато не пристигнат в Стокхолм на следващата сутрин и не стане време да слязат от кораба.
И все пак. Трябваше да ги отвори, за да провери дали не са ги измамили. Навярно можеше поне мъничко да повдигне капака? Отначало Марта само пипна пазарската количка, а после я бутна по-силно. Но когато чу шумолене и си представи, че усеща тежестта на банкнотите вътре, беше толкова доволна, че направи няколко танцови стъпки. Умника бързо я спря, но Марта видя топлината в очите му. Искаше да го прегърне, но това също трябваше да почака. Първо трябваше да оставят собствените си пазарски колички до другите, да се обърнат и да се качат обратно в асансьора, да затворят чадърите си... и едва тогава можеха да се прегърнат силно.
Когато се прибраха в каютата, Марта и Умника разказаха на приятелите си какво се беше случило. След като обсъдиха ситуацията, всички се прибраха по каютите си за кратка и заслужена почивка. Марта извади плетката си и се настани на леглото, като се облегна на няколко меки удобни възглавници. Сега музеят щеше да получи две пазарски колички, пълни със стари вестници, а те самите щяха да си получат десетте милиона. Не беше лоша размяна. Но дали щяха да успеят? Тя не спираше да се тревожи – всичко й се струваше прекалено лесно. Но Марта не стигна далеч в размислите си, защото заспа с плетката върху корема си и се събуди едва когато Умника почука на вратата на каютата й. Беше време за вечеря.