Дребната старица, която наруши всички правила

Утринното слънце светеше в апартамента „Принцеса Лилиан“ и лъчите му караха рояла и сивия килим да искрят. Младата чистачка от хотела Петра Странд оправи възглавниците на дивана и ги изтупа през прозореца. Вече беше минала килимите с прахосмукачката и беше почистила банята, а освен това беше избърсала прахта от всички мебели. Тя изправи рамене и приглади с ръце червената си току-що измита коса. След като беше свършила с чистенето, оставаше забавната част. Щеше да провери декорацията в различните стаи и да види какво може да се подобри. В интерес на истината все още беше само чистачка, но когато от администрацията на хотела узнаеха, че следва изобразително изкуство, несъмнено щяха да поискат да разберат какво е нейното мнение за цветовите комбинации, украсата и интериора. Макар че в хотел „Гранд“ продължаваха да отсядат предимно по-възрастни хора, интернет революцията беше довела тук и много по-млади милионери. Петра беше идеалният кандидат, който да помогне на хотелската администрация да се адаптира към новите условия и да направи така, че и по-младите клиенти да се чувстват комфортно.

Петра хвърли поглед към двореца на отсрещния бряг, ярко осветен от слънцето, прибра четката за прах в количката и обиколи целия апартамент. Внимателно огледа декорацията, килимите и завесите, като разсъждаваше какво може да се подобри. Преобладаващите цветове в апартамента бяха бяло, сиво и черно, а дебелият килим на пода й допадаше със сребристия си оттенък. Тюркоазените завивки с флорални мотиви бяха в хармония с величествения изглед и дори стаите в по-светли тонове бяха доста изискани. Но... нещо липсваше: декорацията на тези 330 квадратни метра определено имаше нужда от някаква намеса. Може би нови картини?

Първото й впечатление беше, че творбите на изкуството по стените на апартамента са малко скучни – искаше й се да види по-дръзки цветове. Над леглото в едната спалня беше окачена голяма картина, която изобразяваше кораб с платна, в коридора до кухнята имаше литография, а на стените в библиотеката висяха два малки натюрморта. Петра спря пред двете малки маслени картини над рояла. Изглеждаха съвсем прилично, но нищо повече. Едната изобразяваше големи товарни кораби и рибарски лодки в устието на някаква река, а другата беше изглед от Париж с мъж и жена, които седяха в кафене. Картината с речния пейзаж беше изпълнена в кафеникави и мръсносиви тонове, а пропорцията между многобройните плавателни съдове и откритото водно пространство беше съвсем неподходяща. Пейзажът от Париж също не беше сполучлив. Жената в кафенето беше показана в гръб, а мъжът изглеждаше странно с дългата си коса, огромните мустаци и шапката, която изобщо не отговаряше на историческия период. На картината имаше прекалено много от всичко – щеше да е предостатъчно, ако само жената беше с шапка. Въпреки това сцената й се стори позната. Петра я разгледа по-подробно. Всъщност картината й напомняше на една творба на Реноар. Имитаторите често копираха великите художници, но резултатите обикновено бяха плачевни. Тази картина явно беше дело на поредния псевдохудожник, който се беше провалил. Във всеки случай двете картини не стояха добре над рояла. Петра смяташе, че мястото е много по-подходящо за едно голямо модернистично платно. Може би нещо на Ола Билгрен, Сесилия Едефалк или Пикасо? Момичето бързо свали двете картини, сложи ги на количката си и слезе с асансьора до новото крило на хотелската сграда.