Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Музиката засвири отново и точно когато Марта се зачуди дали ще събере кураж да танцува блус, Умника застана пред нея. На Марта много й се искаше да го прегърне и се надяваше той да я покани на танц, за да останат насаме заедно. За съжаление, романтичните й представи бяха разбити – в момента, в който стигнаха до дансинга, Умника се наведе към нея и прошепна в ухото й:
– Сестра Барбара е тук. Какво ще правим сега?
28.
В дните след изчезването си хористите се превърнаха в основна тема на разговорите в старческия дом. Къде бяха отишли? Никой не беше виждал нито един от петимата, а Катя непрекъснато се опитваше да се свърже със сестра Барбара, но без успех. Не постигна нищо и когато се обади в полицията. Инспектор Льонберг за пореден път й обясни, че няма как да й помогне.
– Полицията няма законно основание да ги издирва, нали разбирате? – каза той. – Ако възрастните хора искат да заминат някъде, нека да го направят. Не можем да се намесим. Освен това не забравяйте, че те могат да разчитат един на друг. Сигурен съм, че няма за какво да се притеснявате.
– Притеснявам се и още как! – възкликна тя.
– Такъв е законът, нали разбирате – продължи да обяснява той и Катя най-сетне затвори телефона.
Губеше си времето, като говореше с него, но какво друго можеше да направи? Дори не смееше да си помисли какво ще каже сестра Барбара, когато разбере за случилото се. Катя остави чашата си с кафе и отиде във всекидневната. Както обикновено, там царяха тишина и спокойствие. Телевизорът в ъгъла беше включен, но без звук, а двамата мъже, които обикновено играеха шах, сега бяха задрямали. Една възрастна дама четеше нещо, а приятелката й седеше до нея и гледаше през прозореца. Не беше просто спокойно, а отегчително. Катя вече се канеше да си тръгва, когато един от клиентите отвори вратата и се обърна към нея:
– Имате посетител.
– Посетител?
Катя не беше записала никакви желаещи за посещения.
– Някакъв човек търси сестра Барбара, а вие я замествате, нали така?
Катя кимна, оправи си полата и отиде в залата за гости. Там седеше мъж на средна възраст, късо подстриган и с брада. На ухото си имаше обица, беше с кожено яке и татуировки по китките. Когато тя влезе, той се изправи.
– Казвам се Нилс Енгстрьом, дойдох да видя татко.
– Татко?
– Да, Бергил Енгстрьом. Греблото, нали се сещате?
– А, да, Греблото. Искате ли да му предам нещо?
– Не, искам да го видя.
– Стаята му е там, но...
– Обещал съм му да идвам всеки път, когато сме на пристанището в Стокхолм, и възнамерявам да спазя това обещание.
Преди Катя да успее да го спре, мъжът вече се беше отправил към стаята на баща си. Тя забърза след него, но той успя да отвори вратата.
– Е? Къде е той?
– Не знам, но...
– Не знаете къде е? Тогава какво правите тук, по дяволите?
Катя се изчерви.
– Греблото и останалите хористи сигурно са някъде на концерт.
– А, разбирам, това обяснява всичко – каза мъжът малко по-спокойно и се отпусна на един стол. – Жалко, че го изпуснах. Рядко идваме в Стокхолм и невинаги ни разрешават да слизаме от кораба.
– Значи сте моряк, така ли?
– Да, точно като татко. Живеехме почти до пристанището в Гьотеборг. От високото се виждаха реката и всички кораби на доковете. Татко ми разказваше как е пътувал с корабите и ме водеше в музея на флота.
Катя седна на стола до мъжа. Синът на Греблото изглеждаше доста див, но въпреки това явно беше свестен човек.
– А майка ви?
– О, те не бяха женени дълго. Татко винаги си е падал по жените. Не й беше лесно, а заслужаваше по-добър живот. Майка ми така и не се омъжи повторно. Мисля, че цял живот продължи да обича татко.
– Греблото е доста популярен и тук – каза Катя.
– Татко може да е малко невъзпитан, но е добър човек. Ходехме заедно за риба. Той хвърляше въдиците, а после само си седяхме и си говорехме за морето. Накрая и аз станах моряк.
Катя се усмихна.
– Хващахме щуки и змиорки, понякога дори по някоя сьомга. Но после водата се замърси и риболовът приключи. Срамота.
Мъжът се изправи.
– Е, по-добре да тръгвам. Утре отплаваме. Поздравете го от мен.
Катя също стана, за да го изпрати до вратата. Там беше Хенрик, на деветдесет и три години, който се подпираше на бастуна си.
– Много е тихо – каза той. – Хористите ги няма още от неделя.
– Дявол да го вземе! – каза Нилс и се обърна към Катя. – Какво означава това? Как така от неделя?