Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Бъдете готови — нареди Дьо Рокфор. — Сенешалът ще бърза, за да предизвика объркване. Господарят му бе избран по същия начин.
— Няма да понесе лесно поражението.
— Аз и не очаквам подобно нещо. Именно затова съм му подготвил изненада.
18
Рен-льо-Шато, 13:30 ч.
Малоун и Стефани си запробиваха път през претъпканото селце. По централната улица забръмча поредният автобус на път за паркинга. Стефани влезе в някакъв ресторант и размени няколко думи със собственика. Малоун се загледа в апетитно изглеждащата риба, която похапваха гостите, но осъзна, че храната ще трябва да почака. Ядосан бе, че Стефани го е излъгала. Тя явно не осъзнаваше сериозността на положението. Тези решителни мъже, готови да умират и да убиват, преследваха нещо. Неведнъж се бе сблъсквал с хора като тях и знаеше, че с колкото повече информация разполага, толкова по-големи бяха шансовете му за успех. Достатъчно трудно бе да се справиш с врага, но притесненията по повод съюзника само усложняваха положението.
Излизайки от ресторанта, Стефани съобщи:
— Ърнст Сковил бил блъснат от кола миналата седмица, докато правел обичайната си разходка отвъд стените. Местните го харесвали. Отдавна живеел тук.
— Някаква информация за колата?
— Нямало свидетели. Нищо, с което да се захванем.
— Ти всъщност познаваше ли го?
Тя кимна.
— Но той не ме харесваше особено. Рядко разговаряхме. Вземаше страната на Ларс при споровете ни.
— Тогава защо му се обади?
— Защото беше единственият, когото можех да разпитам за дневника на Ларс. Беше доста любезен, като се има предвид, че не бяхме разговаряли от години. Искаше да види дневника. Възнамерявах да се сдобрим, докато съм тук.
Не можеше да я разбере. Лоши отношения със съпруга, сина и с приятелите на съпруга. Източникът на вината й бе съвсем ясен, но какво точно възнамеряваше да направи по въпроса, бе твърде мъгляво. Тя го подкани с жест да продължат да вървят.
— Искам да проверя къщата на Ърнст. Притежаваше голяма библиотека. Искам да видя дали книгите му още са там.
— Женен ли беше?
Тя поклати глава.
— Самотник. Чудесен отшелник ставаше от него.
Тръгнаха по една от страничните улички между сгради, които сякаш бяха построени за отдавна починали обитатели.
— Наистина ли вярваш, че някъде тук има скрито съкровище?
— Трудно е да се каже, Котън. Ларс твърдеше, че деветдесет процента от историята за Сониер са измислица. А аз му се карах, че си губи времето с глупости. Но той вечно ми изтъкваше десетте процента истина. Именно това го бе запленило, а до голяма степен и Марк. Изглежда, преди стотина години тук са се случили странни неща.
— Сониер ли имаш предвид?
Тя кимна.
— Обясни ми.
— Всъщност и на мен не ми е съвсем ясно. Но мога да ти разкажа какво още знам за Беранже Сониер.
— Не мога да изоставя енория, където ме задържат интересите ми — заяви Сониер на епископа, когато се изправи пред възрастния мъж в двореца му в Каркасон, на 35 километра северно от Рен-льо-Шато.
В продължение на няколко месеца бе отлагал срещата с оправдания, че не е в състояние да пътува поради заболяване. Но епископът бе настоятелен и последната покана за аудиенция му бе връчена от човек, инструктиран да го придружи лично.
— Начинът ви на живот е доста по-разточителен от моя — заяви епископът. — Бих искал да получа информация за източника на средствата ви, които ми се струват едновременно неочаквани и значителни.
— Уви, монсеньор, питате ме за единственото нещо, което не съм в състояние да разкрия. Много грешници, на които с божията помощ съм показал пътя към покаянието, ми дариха тези значителни суми. Не бих искал да издам тайните на изповедта, като назова имената им.
Епископът като че ли обмисляше аргумента. Беше добре построен и бе възможно да мине.
— Тогава да поговорим за начина ви на живот. Той не е защитен от тайните на изповедта.
Сониер се престори на невинен.
— Начинът ми на живот е доста скромен.
— Слуховете говорят друго.
— Погрешно са ви информирали.