Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Посланик Денил – каза младежът и се поклони грациозно. – прочетох книгата на дем Марейн и открих в нея доста интересна информация.
Денил му посочи с жест едно от креслата пред бюрото му.
— Моля, седни. Само... дай ми една минута. – Тайенд му беше напомнил за нещо. Той извади чист лист хартия и започна да пише писмо.
— Какво пишеш? – попита Тайенд.
— Писмо до дем Марейн, в което изразявам ужасното си съжалите, че няма да мога да присъствам на приема довечера, заради неочакван ангажимент, с който трябва да се заема без отлагане.
— Ами Фаранд?
— Ще се оправи. Наистина имам работа, но освен това искам и да ги накарам да се поизпотят малко. Щом науча Фаранд на Контрол, те повече няма да имат нужда от мен и изведнъж може да се окаже, че новите ни приятели са поели на неочаквано пътуване зад граница.
— Ще постъпят като глупци. Да не би да смятат, че всичките години, които си прекарал в обучение, са били за нищо?
— Не могат да оценят стойността на нещо, което не разбират.
— Значи ще ги задържиш веднага, след като Фаранд е готов?
— Не знам. Все още не съм решил. Може би си заслужава да поемем риска да ги оставим да избягат. Сигурен съм, че не сме се запознали с всички от групата. Ако изчакам, може да ме представят и на останалите.
— Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб в Киралия, след като ги задържиш? Гилдията може да има нужда и от други свидетели.
— Единственото доказателство, което им трябва, е Фаранд. – Денил вдигна глава и се закани с пръст на учения. – Просто искаш да разгледаш Гилдията. Но когато нашите нови приятели си отмъстят, разпространявайки слухове за нас, въобще няма да ни е от полза да ни виждат заедно.
— Но ние няма да сме непрекъснато заедно. Не е нужно да оставам в Гилдията. Имам далечни роднини в Имардин. А и самият ти каза, че Акарин ще разкрие пред всички, че това е просто номер.
Денил въздъхна. Той не искаше да изоставя Тайенд, дори и за няколко седмици. Ако имаше как да е сигурен, че може спокойно да се върне в Гилдията заедно с учения, той веднага щеше да уреди заминаването му. Може би ако ги видеха да се държат „нормално" един с друг, това дори щеше да опровергае веднъж завинаги всички слухове. Но Денил беше наясно, че и най-малкият намек за същинското положение на нещата щеше да разбуни мнителните умове – а той знаеше, че такива има в излишък в Гилдията.
— Ще пътувам по море – напомни той на Тайенд. – Мислех, че ще предпочетеш да пропуснеш това.
Тайенд се намръщи, но само за миг.
— Бих могъл да преживея малко морска болест, стига да съм в добра компания.
— Не и този път – рече твърдо Денил. – Някой ден ще пътуваме до Имардин с карета. Тогава ти ще бъдеш добрата компания. – Той се усмихна в отговор на ядосания поглед на Тайенд, след което подписа писмото и го остави настрани. – Така, да видим какво си открил.
— Спомняш ли си, че в надписа върху надгробния камък на жената в Гробниците на белите сълзи се споменаваше, че е защитавала островите с „висша магия”?
Денил кимна. Пътуването до Вин в търсене на доказателства за древната магия му се струваше толкова отдавнашно.
— Думите „висша магия” бяха представени чрез глиф, който съдържаше полумесец и длан. – Тайенд отвори книгата на дема и я плъзна по бюрото към Денил. – Това е копие на книга, написана преди два века, когато е бил създаден Алиансът и е приет законът, според който всички магьосници трябва да бъдат обучавани и контролирани от Гилдията. Повечето магьосници извън Киралия са били членове на Гилдията, но не всички. Този е бил от тях.
Денил придърпа книгата към себе си и в горната част на страницата забеляза същия йероглиф, над който бяха размишлявали повече от година. Той започна да чете текста под него: „Терминът „висша магия" включва няколко умения, които някога са били използвани във всички земи. По-обикновените умения включват способността да се създават „кръвни камъни" или „кръвни бисери", които усилват способността на създателя им да общува мисловно с друга личност на голямо разстояние, и „камъни-хранилища” или „бисери-хранилища”, които могат да съхраняват и освобождават магията по различни начини. Основната форма на висшата магия е абсорбираща. Ако магьосникът има това познание, той може да черпи сила от живите същества, за да увеличи мощта си".
Денил затаи дъх и зяпна ужасено страницата. Описанието ужасно приличаше на... Полазиха го тръпки. Погледът му продължи ли се плъзга по думите, сякаш принуждаван от нечия чужда воля.