Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Върховният повелител
Върховният повелител - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Върховният повелител

Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:

В град Имардин, където онези, които притежават магията, притежават и властта, едно младо момиче от улицата, прието в Магьосническата гилдия, се озовава в центъра на ужасяващи събития, които биха могли да унищожат целия свят...
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 214
Перейти на страницу:

— Посланик Денил – каза младежът и се поклони грациозно. – прочетох книгата на дем Марейн и открих в нея доста интересна информация.

Денил му посочи с жест едно от креслата пред бюрото му.

— Моля, седни. Само... дай ми една минута. – Тайенд му беше напомнил за нещо. Той извади чист лист хартия и започна да пише писмо.

— Какво пишеш? – попита Тайенд.

— Писмо до дем Марейн, в което изразявам ужасното си съжалите, че няма да мога да присъствам на приема довечера, заради неочакван ангажимент, с който трябва да се заема без отлагане.

— Ами Фаранд?

— Ще се оправи. Наистина имам работа, но освен това искам и да ги накарам да се поизпотят малко. Щом науча Фаранд на Контрол, те повече няма да имат нужда от мен и изведнъж може да се окаже, че новите ни приятели са поели на неочаквано пътуване зад граница.

— Ще постъпят като глупци. Да не би да смятат, че всичките години, които си прекарал в обучение, са били за нищо?

— Не могат да оценят стойността на нещо, което не разбират.

— Значи ще ги задържиш веднага, след като Фаранд е готов?

— Не знам. Все още не съм решил. Може би си заслужава да поемем риска да ги оставим да избягат. Сигурен съм, че не сме се запознали с всички от групата. Ако изчакам, може да ме представят и на останалите.

— Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб в Киралия, след като ги задържиш? Гилдията може да има нужда и от други свидетели.

— Единственото доказателство, което им трябва, е Фаранд. – Денил вдигна глава и се закани с пръст на учения. – Просто искаш да разгледаш Гилдията. Но когато нашите нови приятели си отмъстят, разпространявайки слухове за нас, въобще няма да ни е от полза да ни виждат заедно.

— Но ние няма да сме непрекъснато заедно. Не е нужно да оставам в Гилдията. Имам далечни роднини в Имардин. А и самият ти каза, че Акарин ще разкрие пред всички, че това е просто номер.

Денил въздъхна. Той не искаше да изоставя Тайенд, дори и за няколко седмици. Ако имаше как да е сигурен, че може спокойно да се върне в Гилдията заедно с учения, той веднага щеше да уреди заминаването му. Може би ако ги видеха да се държат „нормално" един с друг, това дори щеше да опровергае веднъж завинаги всички слухове. Но Денил беше наясно, че и най-малкият намек за същинското положение на нещата щеше да разбуни мнителните умове – а той знаеше, че такива има в излишък в Гилдията.

— Ще пътувам по море – напомни той на Тайенд. – Мислех, че ще предпочетеш да пропуснеш това.

Тайенд се намръщи, но само за миг.

— Бих могъл да преживея малко морска болест, стига да съм в добра компания.

— Не и този път – рече твърдо Денил. – Някой ден ще пътуваме до Имардин с карета. Тогава ти ще бъдеш добрата компания. – Той се усмихна в отговор на ядосания поглед на Тайенд, след което подписа писмото и го остави настрани. – Така, да видим какво си открил.

— Спомняш ли си, че в надписа върху надгробния камък на жената в Гробниците на белите сълзи се споменаваше, че е защитавала островите с „висша магия”?

Денил кимна. Пътуването до Вин в търсене на доказателства за древната магия му се струваше толкова отдавнашно.

— Думите „висша магия” бяха представени чрез глиф, който съдържаше полумесец и длан. – Тайенд отвори книгата на дема и я плъзна по бюрото към Денил. – Това е копие на книга, написана преди два века, когато е бил създаден Алиансът и е приет законът, според който всички магьосници трябва да бъдат обучавани и контролирани от Гилдията. Повечето магьосници извън Киралия са били членове на Гилдията, но не всички. Този е бил от тях.

Денил придърпа книгата към себе си и в горната част на страницата забеляза същия йероглиф, над който бяха размишлявали повече от година. Той започна да чете текста под него: „Терминът „висша магия" включва няколко умения, които някога са били използвани във всички земи. По-обикновените умения включват способността да се създават „кръвни камъни" или „кръвни бисери", които усилват способността на създателя им да общува мисловно с друга личност на голямо разстояние, и „камъни-хранилища” или „бисери-хранилища”, които могат да съхраняват и освобождават магията по различни начини. Основната форма на висшата магия е абсорбираща. Ако магьосникът има това познание, той може да черпи сила от живите същества, за да увеличи мощта си".

Денил затаи дъх и зяпна ужасено страницата. Описанието ужасно приличаше на... Полазиха го тръпки. Погледът му продължи ли се плъзга по думите, сякаш принуждаван от нечия чужда воля.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 214
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)