Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
По-късно, когато дошло времето Фаранд да се присъедини към Гилдията, му било отказано. Едва по-късно Фаранд научил, че кралят знае, че тайната за договорката му с дема може да излезе на бял свят по време на уроците по четене на мисли, и затова е взел мерки момчето да не стане магьосник.
Това беше нещастно стечение на обстоятелствата, което беше сложило край на мечтите на Фаранд. Денил изпита искрено съчувствие към младежа. Сега, когато тайната беше разкрита, Фаранд беше по-съсредоточен. Той намери лесно източника си на сила. След като показа няколко пъти на Фаранд как да въздейства на силата си, Денил напусна съзнанието му и отвори очи.
— Това ли е? – попита Фаранд. – Овладях ли я вече?
— Не – подсмихна се Денил и заобиколи стола, за да застане срещу младежа. – Ще се наложи да направим още няколко сеанса.
— Кога ще опитаме отново? – В гласа на мъжа имаше паника.
Денил погледна към дем Марейн.
— Ще се опитам да дойда пак утре, ако е удобно.
— Удобно е – потвърди демът.
Денил кимна на Фаранд.
— Не пийте вино и не взимайте никакви упойващи вещества. Учениците в Гилдията обикновено се научават на контрол за седмица или две. Ако останете спокоен и не се опитвате да използвате магия, ще бъдете в безопасност.
Фаранд изглеждаше облекчен, а в погледа на Ройенд имаше вълнение. Демът тръгна към вратата и дръпна една верижка, която висеше от малка дупка в тавана.
— Ще се върнем ли при останалите, Посланик? Те ще се радват да чуят за нашия напредък.
— Както желаете.
Демът отведе Денил не обратно в залата, а в друга част на имението. Влязоха в малка библиотека, където Тайенд и останалите членове на групата седяха в удобни кресла. Ройенд кимна на Каели, която затвори очи и въздъхна с облекчение.
Тайенд четеше голяма и много раздърпана книга. Той погледна към Денил с искрящи очи.
— Виж – каза той, като махна към един от рафтовете. – Книги по магия. Може да намерим тук нещо, което да ни помогне в проучванията ни.
Денил не успя да сдържи усмивката си.
— Всичко мина добре. Благодаря, че попита.
— Какво? – Тайенд вдигна поглед от книгата. – А, това ли? Знам, че можеш да се грижиш за себе си. Какво имаше там? – Преди Денил да успее да отговори, Тайенд погледна към дема: — Ще ми я заемете ли за известно време?
Ройенд се усмихна.
— Ако искате, можете да я вземете още сега. Посланикът ще се върне тук утре. Вие също сте добре дошъл.
— Благодаря ви! – Тайенд се обърна към съпругата на дема, която седеше на съседното кресло. — Чували ли сте някога за крал Чакан?
Денил не чу тихия й отговор. Той оглеждаше стаята и възбудените лица на дема и неговите приятели. Те все още не му се доверяваха. Нямаше да му повярват, докато Фаранд не им демонстрираше напредък в контролирането на силата си. Но след това елийнецът щеше да стане опасен човек. Той щеше да е способен да освобождава магическите способности на останалите и да ги учи как да контролират силата си. Групата нямаше да се нуждае повече от Денил. Те можеха да решат, че е по-сигурно да изчезнат, отколкото да продължат да са свързани с магьосник от Гилдията.
Той можеше да разтегли уроците до няколко седмици, но не повече. В момента, в който Фаранд овладееше Контрола, Денил трябваше да го арестува заедно с останалите. Но по този начин сигурно нямаше да успее да хване цялата група. Колкото по-дълго останеше с тях, толкова повече заговорници щеше да разкрие. Искаше му се да се посъветва с Върховния повелител, но способностите на Фаранд правеха това невъзможно, а нямаше време да се свърже с Акарин чрез писма.
Денил си взе чаша с вино. Докато демът го разпитваше за нещата, които би желал да им преподава, Посланикът потисна мислите за арестуването на тези хора и се съсредоточи върху ролята си на магьосник-отстъпник.
Сония стоеше на прозореца на стаята си и гледаше как сивите късове облаци се носят по нощното небе. Звездите примигваха, а луната беше обгърната с лека мъгла. Местността беше пуста и безмълвна.
Девойката беше страшно уморена. Въпреки безсънната предишна нощ и купчините книги, които лорд Джалън я беше накарал да пренася след часовете, тя не можеше да заспи. Все още бяха останали много въпроси, но докато ги подреждаше в главата си в очакване на следващата си среща с Акарин, тя установи, че може да ги изтласка от мислите си. Само един отказваше да си иде.