Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Тя легна на кревата. Може би Акарин грешеше относно Гилдията. Може би ако няма друг избор, тя би приела използването на черна магия само за защита.
Щяха ли магьосниците да уважат това ограничение? Сония потрепери, като си помисли какво би могъл да направи лорд Фергън с това знание. Обаче лорд Фергън беше наказан. Като цяло Гилдията вероятно би могла да контролира магьосниците.
Тогава тя си спомни за Прочистването. Ако кралят не се свенеше да използва Гилдията, за да прогонва бедните от града в услуга на Домовете, какво ли би направил, ако има на свое разположение и черните магьосници?
Гилдията трябваше да е много предпазлива по отношение на това как се използва черната магия. Ако законите бъдат прилагани, ако се обучават само достойните, като моралът и характерът на кандидатите се проверяват чрез четене на съзнанието...
„Коя съм аз, за да мисля, че съм достатъчно мъдра, за да променям Гилдията? Сигурно дори нямаше да бъда разглеждана като кандидат, ако тази система действаше”.
Тя беше момиче от копторите. Естествено, нямаше необходимите морални качества. Никой дори не би обмислил кандидатурата й.
„Аз обмислям кандидатурата си”.
Тя се изправи и отиде до прозореца.
„Хората, за които ме е грижа, са в опасност. Трябва да направя нещо. Едва ли Гилдията ще ме екзекутира, ако наруша закона, опитвайки се да я защитя. Може да ме прогонят, но ако трябва да загубя този лукс, наречен „магия”, в замяна на живота на онези, които обичам, така да бъде”.
Тя потрепери, смразена от правотата на откритието си.
„Това е, решено е. Ще изучавам черната магия”.
Сония се обърна и погледна към вратата. Акарин вероятно вече си беше легнал. Тя не можеше да го буди, само за да му каже решението си. Можеше да почака до утре.
Тя се мушна в завивките на леглото си. Затвори очи, надявайки се, че най-накрая, след като вече е взела решение, ще може да заспи.
„Дали не се заблуждавам? Веднъж след като я науча, няма да мога да се отуча”.
Сония се замисли за книгите, които Акарин й беше дал да прочете. Изглеждаха истински, но можеха да са умели фалшификати. Тя не знаеше достатъчно за фалшифицирането, за да може да определи сама.
Възможно беше шпионинът да е манипулиран по такъв начин, че да вярва на някои неща, благодарение на които тя да бъде заблудена, но Сония беше убедена, че Акарин нямаше интерес да върши нещо подобно. Съзнанието на Тавака беше пълно със спомени за ичаните и робството му при тях, и Върховният повелител не би могъл да фалшифицира всичко.
А разказът на Акарин?
Ако той искаше да я подмами да учи черна магия, така че да може да я изнудва и да я контролира, тогава щеше да му е достатъчно само да я убеди, че Гилдията е в голяма опасност. Защо трябваше да си признава, че е бил роб?
Тя се прозина. Трябваше да поспи малко. Да пречисти мислите си.
На следващия ден щеше да наруши един от най-строгите закони на Гилдията.
Глава 9
Помощникът на Акарин
Стаята беше твърде малка за разхождане из нея. От тавана висеше една-единствена лампа, която хвърляше жълтеникава светлина върху тухлените стени. Сери скръсти ръце и се наруга на ум. Акарин му беше казал, че трябва да избягват срещите, освен ако не се налагаше да обсъдят нещо от изключителна важност, което можеше да се реши единствено чрез разговор на живо.
Според Сери благополучието на Сония беше от изключителна важност. И този въпрос можеше да се реши единствено чрез разговор на живо.
Но Върховният повелител едва ли щеше да се съгласи с това. Сери усети как го жегва безпокойство. Досега не бе съжалявал за нищо от онова, което трябваше да свърши в замяна на освобождаването от лорд Фергън и за помощта, която бе получил от Акарин за утвърждаване на мястото му сред Крадците. Проследяването на убийците бе сравнително лесно. Разбереш ли веднъж какво търсиш, те изпъкват като стражници в бърлога на контрабандист. Отърването от телата след това беше стандартна процедура, макар вече и дума да не можеше да става за изхвърлянето им в реката, защото стражата я наблюдаваше внимателно. Но да намесва Сония в това? Не, това вече беше твърде много. Не че Сери можеше да взима решения вместо нея, но поне щеше да се погрижи Акарин да разбере, че не одобрява това. Върховният повелител се нуждаеше от него. Сери беше сигурен в това. Може би сега бе моментът да разбере до каква степен.
Младежът забарабани с пръсти по ръкава си. Ако Върховният повелител изобщо се появеше. Малко бяха мъжете, които се осмеляваха да закъснеят за среща с Крадец. Само... кралят, доста от Домовете, цялата Гилдия... Той въздъхна и отново се замисли за информацията, която бе подготвил за водача на Гилдията: в града бе забелязан да влиза още един сачаканец. Може би тази клюка щеше да е достатъчна да умилостиви Акарин, когато магьосникът разбереше истинската причина за срещата. Не за пръв път Сери се чудеше каква ли щеше да е реакцията на Акарин, ако разбере откъде Крадецът се снабдява с информацията си. Представи си Савара и се изкиска. Усмивката й. Начинът, по който вървеше. Край нея никой не беше в безопасност. Но пък напоследък и той не беше от най-безопасните.