Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
„Защо той ми разказа всичко?”.
Беше й казал, че някой друг трябва да знае. Разумен отговор, но нещо продължаваше да я гложди. Той можеше да опише историята си на хартия и да я остави някъде, където Лорлън да я намери в случай, че бъде убит. Тогава защо беше разказал всичко на нея, обикновената ученичка, която не можеше да взема решения или да действа вместо него?
Сигурно имаше друга причина. Единственият отговор, който й изглеждаше логичен, я караше да изтръпва.
Той искаше Сония да продължи битката в случай на неговата смърт. Акарин искаше тя да изучи черната магия.
Сония се отдалечи от прозореца и започна да обикаля из стаята. Той беше казал неколкократно, че не би я обучавал на черна магия. Дали тези думи не целяха само да я успокоят? Може би той искаше тя да порасне още, да се дипломира, и сама да вземе такова решение?
Тя леко прехапа устни. Сигурно е ужасно да отправиш подобна молба към някого. Да научи нещо, което магьосниците вярват, че е зло. Да наруши законите на Гилдията.
А нарушаването на този закон не беше дребна работа, за която ще я накажат да се труди извънредно или ще й отнемат привилегиите, или ще изпадне в немилост. Не, наказанието вероятно щеше да е много, много по-тежко. Вероятно прогонване с отнемане на силите й, или дори хвърляне в затвора.
Но само ако престъплението бъде разкрито.
Акарин беше пазил тайната си с години. Но той беше Върховен повелител. Този пост му даваше възможност да бъде тайнствен и мистериозен. Което означаваше, че нямаше да й бъде трудно да се присъедини към него.
Но какво щеше да стане, ако той умреше? Тя се намръщи. Лорлън и Ротан биха разкрили престъплението на Акарин, и наставничеството му над нея беше единственият начин да се осигури мълчанието им. Ако тя не се подложеше на четене на съзнанието, нямаше причина някой да открие, че е изучавала черна магия. Тя можеше да играе ролята на нещастна жертва и нямаше да предизвика подозрение.
След това тя би изгубила положението си и вниманието към нея би намаляло. Когато вече не е избраница на Върховния повелител, би могла да се върне към обичайните си занимания. Да се скита през тайните коридори нощем. Акарин вече беше споменал за помощта на Крадците. Те биха могли да намират шпионите и за нея...
Тя се спря и седна на ръба на леглото си.
„Не мога да повярвам, че обмислям това. Има си причина черната магия да е забранена. Тя е нещо зло”.
Дали беше така? Преди години Ротан й беше казал, че магията не е нито добра, нито зла; важното е с какви намерения се използва.
Черната магия изискваше да се извлича сила от други хора. Но не непременно чрез убийства. Дори и ичаните не убиваха робите си, освен ако не е наложително. Когато тя беше видяла Акарин да я използва за пръв път, той беше извлякъл сила от Такан. Сила, която явно му беше дадена доброволно.
Сония си помисли отново за летописите, които Акарин й беше показал. Някога Гилдията бе използвала черната магия съвсем спокойно. Чираците са давали доброволно силата си на своите учители срещу знания. Когато станели готови, чираците научавали тайната на „висшата магия” и също ставали учители. Това бил ред, който насърчавал сътрудничеството и съгласието. Никой не бил убиван. Никой не бил поробван.
Но е бил достатъчен само един душевноболен човек с необходимата сила, за да рухне всичко. И ичаните използваха черната магия, за да поддържат робовладелска общност. Когато обмисли тези факти, тя разбра защо Гилдията е забранила черната магия. С нея можеше да се злоупотреби толкова лесно.
„Но Акарин не злоупотребява с нея. Или злоупотребява?”
Акарин я беше използвал, за да убива. Не беше ли това най-лошата злоупотреба със силата?
Ала Акарин я беше употребил само за да се освободи, и за да убива шпионите в името на безопасността на Киралия. Това не беше злоупотреба със силата. Да убиеш, за да защитиш себе си и останалите, беше оправдано... нали?
Като дете, оцеляващо в копторите, тя беше решила, че няма да се поколебае да убие, ако трябва да защити себе си. Ако можеше да избегне нараняването на някой друг, щеше да го избегне, но нямаше намерение да позволява самата тя да стане жертва. Благодарение на тази решителност няколко години по-късно тя успя да отблъсне един нападател с ножа си. Не знаеше дали той е оцелял, и този въпрос не я вълнуваше особено.
Воините се учеха как да се бият с магия. Гилдията продължаваше да предава на новите поколения това знание за в случай, че Обединените земи някога бъдат нападнати. Сония не беше чувала лорд Болкан да се терзае по въпроса дали магията трябва да се използва, за да се убива при самозащита.