Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Тихо почукване го върна в настоящето. Той надникна през шпионката на вратата. До едрата фигура на Гол стоеше висок мъж, скрил лице под качулката на наметало. Гол даде сигнал, за да потвърди, че посетителят е Върховният повелител.
Сери си пое дълбоко дъх и отвори вратата.
Акарин се шмугна вътре. Наметалото му леко се разтвори, разкривайки черната му мантия. Сери потръпна. Когато използваше пътя на крадците, Върховният повелител обикновено носеше градски дрехи. Дали този път не го беше направил нарочно, за да напомни на Сери с кого си има работа?
— Серини – каза Акарин и с едно бързо движение свали качулката от главата си.
— Върховни повелителю.
— Не разполагам с много време. За какво искаш да разговаряме?
Сери се поколеба.
— Мисля, че имаме нов... убиец в града. – Без малко да каже „роб”, но се усети навреме. Използването на този термин веднага щеше да разкрие, че е имал контакти с някой от Сачака.
Акарин се намръщи и очите му почти се изгубиха в сенките на веждите му.
— Ти мислиш?
— Да. – Сери се усмихна. – Все още нямаме извършено убийство, но последният убиец дойде толкова скоро след първия, че ми се наложи да прибягвам до източници, които обикновено не използвам. Казват, че се отличава в тълпата. Няма да ни е трудно да я заловим.
— Нея? – повтори Акарин. – Жена. Значи... ако Крадците узнаят за това, ще разберат, че убийците са повече от един. Това проблем ли е за теб?
Сери сви рамене.
— Няма да промени нищо. Дори може да проявят малко повече уважение към мен. Но все пак няма да е зле да я заловим по-бързо, за да не узнаят изобщо за това.
Акарин кимна.
— Това ли е всичко?
Сери се поколеба. Пое си дълбоко дъх и прогони всички съмнения.
— Взел си със себе си Сония.
Акарин се напрегна. Светлината достигна очите му. Изглеждаше развеселен.
— Да.
— Защо?
— Имам си причини.
— Добри, надявам се – каза Сери, улавяйки и задържайки погледа на Акарин.
Върховният повелител дори не трепна.
— Да. Не я заплашваше нищо.
— Смяташ ли да я въвлечеш в това?
— Отчасти. Но няма защо да се притесняваш. Просто имам нужда от човек в Гилдията, който да знае какво върша.
Сери събра смелост да зададе следващия си въпрос. Дори самата мисъл, че ще го попита такова нещо, събуди противоречиви чувства в него.
— Ще я взимаш ли пак?
— Не, нямам такива намерения.
Сери въздъхна с облекчение.
— Тя... знае ли за мен?
— Не.
Изпълни го тъга и разочарование. Нямаше нищо против да се похвали с успеха си. През последните няколко години беше изминал дълъг път. Макар да знаеше, че мнението й за крадците не е особено високо...
— Това ли е всичко? – попита Акарин. В гласа му прозвуча нотка на уважение – или пък беше просто търпимост?
Сери кимна.
— Да. Благодаря.
Младежът наблюдаваше как Върховният повелител се обръща към вратата и я отваря. „Грижи се за нея” – помисли си той. Акарин се обърна, кимна му и тръгна забързано по тунел, развявайки наметалото около краката си.
„Е, мина по-добре от очакваното” помисли си Сери.
Покоите на Денил в Дома на гилдията в Капия бяха просторни и луксозни. Той разполагаше със спалня, кабинет и гостна, и бе достатъчно само да разклати едно от малките звънчета, оставени навсякъде, за да се появи някой прислужник.
Един от тях тъкмо бе донесъл чаша с горещо суми, когато в кабинета влезе друг и му съобщи, че има посетител.
— Тайенд Тремелин е дошъл да ви види – уведоми го прислужникът.
Денил изненадано остави чашата на бюрото. Тайенд рядко го посещаваше тук. Двамата предпочитаха уединението на Голямата библиотека, където не се налагаше да се притесняват, че слугите ще забележат нещо в поведението им.
— Покани го.
Тайенд беше облечен подходящо за срещата с важна личност. Макар Денил да започваше да свиква с превзетите дворцови облекла на Елийн, той все още ги намираше за изключително комични. Но тесните, прилепнали дрехи, които правеха по-възрастните придворни да изглеждат смешно, при Тайенд само подчертаваха изящната му фигура.