Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Почти не я използвам. Дори и в часовете по воински изкуства.
— Скоро ще ти се наложи. – Захватът му отслабна. – Това е достатъчно.
Сония спря да отделя енергия. Акарин пусна ръцете й и тя отстъпи крачка назад. Той погледна Такан, след което й кимна.
— Благодаря ти, Сония. Сега си почини. Утре дай на Такан копие от програмата си, за да започнем занимания извън дните, в които имаш часове по воински изкуства. Ако все още не си изгубила желание, утре вечер ще продължим.
Сония кимна. Тя пристъпи към вратата, но се спря и се поклони.
— Лека нощ, Върховни повелителю.
Погледът му не потрепна.
— Лека нощ, Сония.
Сърцето й се разтупка отново. Докато се изкачваше по стълбите, тя осъзна, че причината вече не е страх. То тупкаше от някаква странна възбуда.
„Може и да не му помагам по начина, по който очаквах – помисли си Сония, – но все пак му помагам”.
Тя се усмихна печално.
„Но едва ли ще съм особено щастлива от това, когато той започне да ми помага в упражненията по воински изкуства!”.
Глава 10
Неочакван противник
Ротан гледаше през прозореца и чакаше появата на последните си ученици. Удължените, топли дни превръщаха градината в лабиринт от зеленина. Под ярката утринна светлина дори сивкавата сграда на седалището на Върховния повелител изглеждаше гостоприемна.
Докато той гледаше, вратата на резиденцията се отвори. Появи се Сония и сърцето му подскочи. Осъзна, че момичето излиза твърде късно. Според Тания тя се събуждаше в ранни зори.
Изведнъж на прага до нея застана по-висока фигура и Ротан усети как цялото му тяло се напряга. Под ярката слънчева светлина диплите на акариновата черна мантия изглеждаха почти сиви. Върховният повелител се обърна към Сония и заговори. Устните й се накъдриха в лека усмивка. След това двамата поеха към университета със сериозни изражения на лицата. Ротан не свали поглед от тях, докато не се изгубиха от полезрението му.
Той се извърна от прозореца и потрепери. Беше го обхванал странен хлад, който не искаше да го напуска.
Тя се беше усмихнала на Акарин.
И това не бе учтива, принудена усмивка. Нито открита, искрена усмивка. Беше срамежлива и потайна.
„Не – помисли си той. – Просто ми се струва, че виждам неща, от които най-много се страхувам и за които непрекъснато търся следи. Сигурно се е усмихнала, за да заблуди или успокои Акарин. А може да е казал нещо, което да я е развеселило, и тя просто да се е усмихнала... Ами ако не е така? Ако има друга причина?”.
— Лорд Ротан?
Той се обърна и видя, че класът се е събрал и търпеливо очаква началото на урока. Магьосникът успя да изобрази една унила усмивка и отиде при бюрото си.
Невъзможно бе да изтича навън и да поиска обяснение от Сония. Не, засега трябваше да я изхвърли от мислите си и да се концентрира върху преподаването. Но по-късно щеше внимателно да обмисли онова, на което беше станал свидетел.
И да я наблюдава по-внимателно.
Когато каретата се отдалечи, Денил изтича до вратата на дем Марейн и дръпна въженцето на камбанката. Прозя се и бързо изтегли малко магия, за да прогони умората си. Беше изминала една седмица, откакто Тайенд му беше показал книгата и в подготовка на настоящата среща бяха проведени много тайни срещи с Посланик Еренд и останалите елийнски магьосници. Настъпи моментът да разберат дали плановете им щяха се увенчаят с успех.
Дочуха се стъпки, вратата се отвори и стопанинът на къщата се поклони грациозно.
— Посланик Денил. За мен е истинско удоволствие да се видим отново. Моля, заповядайте.
— Благодаря. – Денил влезе вътре.
— Къде е младият Тремелин? – попита демът.
— При баща си – отвърна Денил. – Трябва да обсъдят някакви семейни дела. Той ви изпраща поздрави и ме помоли да ви предам, че книгата е поучителна и тази вечер ще я дочете. Знам, че би предпочел да разговаря с вас и приятелите ви, вместо да се занимава със семейните въпроси.
Ройенд кимна и се усмихна, но очите му проблеснаха предпазливо.
— Компанията му ще ми липсва.
— Как е Фаранд? Имаше ли нови неволни избухвания? – попита Денил, като позволи в гласа му да се промъкне тревожна нотка.
— Не. – Демът се поколеба. – Макар че имаше едно умишлено Тъй като е толкова млад и нетърпелив, той не можа да устои на желанието си да опита нещо.
Денил позволи на тревогата да се изпише на лицето му.
— Какво се случи?
— Поредният малък пожар. – Демът се усмихна накриво. – Трябваше да купя ново легло на домакина му.