Върховният повелител

— Не – отвърна Акарин. – Каква ще ми е ползата от нея? Ако взимам от силата й, няма да мога да я използвам като черна магьосница. Ако стане черна магьосница, откъде ще черпи сила? От теб ли? Не. И без това товарът ти е голям.

Погледът на Такан не потрепна.

— И друг, освен вас трябва да знае тази тайна, господарю. Не е необходимо Сония да я използва, а само да заеме мястото ви, ако загинете.

Акарин погледна към прислужника си. Известно време двамата се гледаха мълчаливо.

— Не – рече най-накрая Акарин с равен глас. – Обаче... Ще размисля, ако нападнат Киралия.

— Но тогава ще бъде твърде късно – отвърна тихо Такан. – Те няма да нападнат, докато не ви премахнат.

— Той е прав – намеси се Сония с треперещ глас. – Научете ме и ме използвайте като източник. Няма да практикувам черната магия, докато не се окаже, че нямам друг избор.

Той я изгледа студено.

— Знаеш ли какво е наказанието за използването на черната магия?

Тя се поколеба, после поклати глава.

— Екзекуция. Никое друго престъпление не заслужава такова наказание. Достатъчно е да поискаш да се обучиш в черната магия, за да те изключат от Гилдията.

Полазиха я студени тръпки. Устните му се изкривиха в горчива усмивка.

— Но можеш да ми помогнеш, без да извършваш престъпление. Няма закон срещу това да отдаваш силата си на друг магьосник. Всъщност вече са те обучавали на това в часовете по воински изкуства. Единствената разлика е, че аз мога да съхранявам силата, която ще ми отдадеш.

Тя примигна изненадано. Без нож? Без разрязване на кожата. Но разбира се, че нямаше нужда от това.

— Достатъчно ти бе да се наспиш след сблъсъците с Регин и другарите му, за да възстановиш по-голямата част от силата си – продължи той. – За всеки случай ще трябва да внимаваме да не отдаваш твърдо много сила, ако на следващия ден имаш занимания по воински изкуства. А ако наистина искаш да заемеш мястото ми и да се биеш с тези шпиони, тогава ще трябва да се намеся в обучението ти.

Сония усети как главата й се замайва. Уроци по воински изкуства? С Акарин?

— Сигурна ли си, че го искаш? – попита той.

Тя отново си пое дълбоко дъх.

— Да.

Той се намръщи и се взря изпитателно в нея.

— Тази вечер ще взема малко от силата ти. Да видим дали утре ще си все така готова да помагаш.

Той я повика с жест.

— Подай ми ръцете си.

Сония се приближи към него и протегна ръце. Когато дългите му пръсти обхванаха нейните, тя потръпна.

— Прелей ми от силата си, както са те обучавали в часовете по воински изкуства.

Тя почерпи от силата си и почувства как тя потича по ръцете и. Когато той усети прилива на енергия и я засмука в себе си, изражението на лицето му леко се промени. Сония се зачуди как ли я съхранява. Макар да я бяха обучавали как да получава сила от другите ученици, тя винаги я канализираше веднага в някой удар или я вливаше в бариерата си.

— Остави си малко енергия за училище – промърмори той.

Тя сви рамене.