Върховният повелител

Денил примигна изненадано. Замисли се върху въпроса и сви рамене.

— Очаквах да действате по-предпазливо. Да подложите искреността ми на проверка, може би. Но вие нямахте друг избор; Фаранд имаше нужда от помощ. Поехте този риск, но според мен сте обмислили всичко. – Той се засмя. – Сигурно сте имали няколко маршрута за бягство, а може би все още ги имате.

— А вие трябва да пазите Тайенд.

— Да. – Денил се усмихна добродушно. – Онова, което с нетърпение очаквам да науча, е дали ще съм добре дошъл в дома ви и след като обуча Фаранд на Контрола.

Демът тихо се засмя.

— Ще трябва да изчакате и ще разберете.

— А аз предполагам, че няма да се налага да ви напомням на какви прекрасни неща мога да науча Фаранд, след като той усвои Контрола.

Погледът на Ройенд светна.

— О, напротив!

В следващия един час двамата обсъдиха приложението на магията. Денил се стараеше да разкрива само какво е възможно да се прави, но не и как се постига, и демът очевидно разбираше, че магьосникът е умишлено уклончив. Най-накрая каретата спря.

Демът изчака вратата да се отвори и покани с жест Денил да слезе. Навън беше тъмно и Денил машинално създаде светлинно кълбо. Пред очите му се разкри тесен тунел, чиито тухлени стени проблясваха от влагата.

— Моля ви, угасете го – настоя демът.

Денил скри кълбото.

— Извинете – каза той. – Просто навик.

След ярката светлина мракът изглеждаше непрогледен. Една ръка докосна рамото му и го побутна напред. Той усили сетивата си и долови в стената отвор, през който минаха след миг.

— Внимавайте – промърмори Ройенд. – Тук има стъпала.

Ботушът на Денил се закачи в някакъв твърд ръб. Той внимателно се изкачи по стълбището, след което го поведоха по коридор с много завои и странични разклонения. После почувства голяма зала и познато присъствие, и ръката се махна от рамото му.

Една лампа разля светлината си, разкривайки изсечена в скалата стая, обзаведена с практични мебели. От една пукнатина в стената капеше вода, която се стичаше в дупка на пода. Въздухът беше студен и Фаранд беше облякъл голямо палто с кожена яка.

Младият мъж се поклони. Поведението му бе далеч по-уверено от предишния път.

— Посланик Денил – каза той, – добре дошли в последното ми скривалище.

— Малко е студено – отбеляза Денил и изпрати магически лъч, за да затопли въздуха. Фаранд се ухили и съблече палтото си.

— Някога мечтаех да използвам магията за впечатляващи и драматични неща. Сега мисля, че дори малки неща като това биха ме направили щастлив.

Денил погледна многозначително към Ройенд. Демът се усмихна и сви рамене.

— Това е само негово лично мнение. Сигурен съм, че Фаранд ще поиска да научи доста неща, не само основата.