Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Той остана поразен и не знаеше кое му хареса най-много. Усмивката ѝ, усещането за ръцете ѝ върху гърдите му или фактът, че тя бе помислила за него. Тези три неща докоснаха самата сърцевина на душата му.
– Благодаря ви, Емили – каза той с плътен глас. – Винаги ще го пазя.
Усмивката ѝ стана още по-широка.
– Осъзнавате ли, че това е първият път, когато използвате името ми, за да се обърнете към мен. Бях започнала да се питам, дали въобще сте го запомнили.
Тя отново пъхна ръката си в извивката на лакътя му и се запъти обратно към мястото, където бяха оставили конете си.
– Благодаря ви за този ден – каза тя топло. – Беше един от най-прекрасните, които някога съм имала.
Той преглътна. Това, без съмнение, бе най-хубавият ден в живота му и би дал всичко, за да не приключва.
Дрейвън покри ръката ѝ със своята и се наслади на усещането от това да чувства пръстите ѝ под неговите собствени. Кожата ѝ беше като горещо кадифе и той копнееше да опита вкуса ѝ с езика си.
Дрейвън я стисна леко и я отведе при оседланите коне.
Емили не беше толкова приказлива на връщане към замъка и по средата на пътя, Дрейвън се обърна, за да види каква е причината за това. Тя беше със затворени очи и изглеждаше така, сякаш се опитва да спи.
Емили се сепна и подскочи, а после примигна няколко пъти, за да прочисти погледа си. След това покри устата си с ръка и прикри широката си прозявка.
Дрейвън дръпна поводите на коня си, за да го спре и грабна нейните юзди. Тя го погледна намръщено.
– Най-добре да яздите с мен, преди да паднете от коня си.
Преди да може да протестира, той я вдигна от седлото и я постави пред скута си.
Усещането на бедрата ѝ, пристиснати към слабините му, го изгаряше с мъчително сладка топлина.
Тя не каза нищо, докато обвиваше ръцете си около кръста му и се облегна на гърдите му като бебе. Върхът на главата ѝ докосваше брадичката му и той можеше да почувства горещината ѝ, по дължината на цялото си тяло. Дъхът ѝ галеше нежно врата му, предизвиквайки тръпки навсякъде по него.
За миг той не можеше да помръдне, докато се бореше срещу порива да запрати коня си в гората, да я сложи на тревата и да я вземе. Отново и отново. Можеше да си представи въздишките ѝ на удоволствие, които щеше да шепне в ухото му, докато той се движеше между млечнобелите ѝ бедра и завладяваше едновременно тялото и душата ѝ.
Можеше ли да има по-върховно удоволствие от това?
Дрейвън затегна хватката си върху поводите. Нямаше да я докосне. В името на всичко свято, нямаше да го направи.
Той се насили да се откъсне от мислите си и върза юздите на коня ѝ за седлото, преди да продължи към дома на Орик. Конят му едва бе изминал три метра, когато тя заспа. Едва тогава; той си позволи да се отпусне.
Дрейвън импулсивно се наклони надолу и облегна бузата си на главата ѝ, от където можеше да вдиша сладкия ѝ аромат на орлови нокти и да усеща меките кичури на косата ѝ върху кожата и устните си.
– Великаните могат да са забавни... – промърмори тя, без да се събужда.
– Говориш дори в съня си – каза той, очарован от откритието и още повече от факта, че никой друг мъж не знае това за нея.
Само той.
Дрейвън наклони главата ѝ и се взря в лицето ѝ. Той облегна бузата ѝ върху рамото си и нежно обхвана брадичката ѝ в ръка. Устните ѝ бяха леко разтворени и изглеждаше толкова лесно да се наведе напред и да ги завладее.
Само ако не беше дал дума.
През целия му живот, думата му бе достатъчна гаранция, че ще спази обещанието си. Никога не я бе нарушавал. Но и никога досега спазването ѝ, не е било толкова мъчително.
– Люляци – прошепна тя. – Люляците нападат...
Какво сънуваше тя, за бога?
Дрейвън не можеше да си представи.
Той нежно прокара палеца си по долната ѝ устна, като си спомни за захарта, която бе там по-рано. Емили неочаквано отвори уста и прокара език по устната си, като го докосна леко по пръста.
Дрейвън отдръпна ръката си, сякаш го бе опарила. Всъщност, той се чувстваше така, като че ли го бе направила наистина.
Но тя се изви и притисна обратно към него и той отново погали меката кожа на лицето ѝ. Преди да може да се възпре, Дрейвън се наведе напред и притисна устните си към бузата ѝ. Той простена и цялото му тяло избухна в пламъци.
Кожата ѝ бе мека и примамлива, с вкус на самата слънчева светлина. Той я притисна плътно към себе си и зарови лице в извивката на шията ѝ, където можеше да почувства пулса ѝ под устните си. Тя въздъхна в ухото му.
Господ да му е на помощ, но я желаеше и точно в този момент усещаше как контролът му се изплъзва.