Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Направя ли това, милейди, светът със сигурност ще узнае точно колко несръчен съм, а фактът, че съм рицар на короната и не съм глупак, ме кара да потръпвам при мисълта, че ще ги накарам да ми се смеят – той я подкани към майския стълб, като я побутна нежно. – Отидете, включете се, щом трябва.
– Така да бъде – каза тя, докато се отдалечаваше от него и отиде да хване една от червените панделки.
Дрейвън скръсти ръце пред гърдите си, докато наблюдаваше как Емили танцува около стълба. Беше наистина поразителна гледка. Косата и полата ѝ пламтяха около нея, докато се въртеше в кръг и сплиташе панделката си с тези на другите танцьори, като не спираше да се смее и усмихва.
Как му се искаше да може да живее според думите, които ѝ бе казал за живота си. Но истината бе, че той копнееше за нещо.
И между тях не стоеше нищо повече от обикновени думи.
И проклятие.
Да, проклятието. Стискайки зъби, той се опита да заличи от съзнанието си образа на бледото лице на майка си.
Независимо от чувствата си, той никога нямаше да пристъпи думата си към Хенри. Безопасността на Емили бе по-важна от неговите нужди и желания.
Щеше да се контролира.
След танца, тя се върна до него с искрящи очи.
– Трябва да се присъедините към нас – каза Емили задъхано. – Това е най-удивителната забава.
Дрейвън импулсивно махна един кичур коса от бузата ѝ.
Върховете на пръстите му се задържаха върху меката ѝ кожа, преди да ги плъзне в косата на слепоочията ѝ.
Толкова леко докосване и все пак, то изпрати горещи вълни на желание, които се изстреляха по цялото му тяло и разклатиха равновесието му. Дрейвън отдръпна ръката до тялото си, но все още усещаше топлината на кожата ѝ у себе си и закопня да прати по дяволите клетвата, която бе дал и да я вземе веднъж и завинаги.
Не ще докосна дамата в гняв или похот.
Той щеше да остане верен на думата си.
Волята му потвърди това, когато проговори.
– Не искам да ви отвеждам далеч от забавата, милейди. Но до час ще бъде тъмно и се страхувам, че трябва да се връщаме.
– Добре – тя се протегна и пъхна ръката си в свивката на лакътя му.
Дрейвън се вцепени. Знаеше, че трябва да се отдръпне, но все пак му хареса усещането от това да е до нея.
Той се отпусна и я поведе отново през търговците и техните стоки.
Когато минаха покрай щанда на златаря, Дрейвън забеляза начина, по който Емили забави крачка и погледът ѝ бе привлечен от дрънкулките. Той спря и с неохота отдели ръката си от нейната.
– Ето – каза той, когато извади златна монета от кесията си. – Отидете да си купите някое украшение, за да запомните този ден.
– Не мога да я приема – каза тя, протягайки ръка към него, за му върне монетата обратно. –Прекалено много е.
– Хайде! – каза той нежно и я притисна в ръката ѝ. – Уверявам ви, че на този панаир няма нещо, което да затрудни кесията ми.
Тя погледна към него скептично, докато потриваше монетата между палеца и показалеца си.
– Сигурен ли сте?
– За мен ще е удоволствие да ги похарчите.
Той наблюдаваше как тя пресича пътеката, за да отиде да разгледа гривните, разпръснати върху масата.
– Ето, милейди – каза търговецът, вдигайки една богато украсена смарагдова огърлица. – Тази огърлица ще подхожда перфектно на очите ви.
Помощничката на търговеца сложи бижуто около шията на Емили.
Дългите ѝ елегантни пръсти докоснаха златната ѝ плитка, когато вдигна големия смарагд във форма на сълза, за да го огледа.
– Много е красива – прошепна Емили.
– Да, милейди го каза съвсем точно – отвърна момичето.
Дрейвън се съгласи.
Той си пое дълбоко дъх и отмести поглед. Знаеше, че това да желае страстно нещо, което не може да има, няма да доведе до нищо добро. Беше се научил много отдавна да не се взира в слънцето, за да не бъде заслепен.
И така, той се насили да погледне хората около себе си, които си пробиваха път през тълпата.
Няколко минути по-късно, Емили беше отново до него.
– Взехте ли огърлицата? – попита той.
Тя поклати глава и преди дори да успее да помръдне, сграбчи пелерината му. Дрейвън се намръщи, докато наблюдаваше как ръцете й надиплят черния плат под обикновената му брошка и после я разкопчават. Тя постави брошката между зъбите си и на нейно място сложи едно пищно златно бижу, инкрустирано с черен емайлиран гарван, който бе заобиколен от тъмночервени рубини.
Тя махна старата му брошка от устата си и се усмихна.
– Това ми напомня на вашия знак – каза Емили, докато приглаждаше пелерината му. – А и си помислих, че вие може би имате по-голяма нужда от щастливи спомени, отколкото аз. – Ръцете ѝ се задържаха на гърдите му, докато вдигаше глава, за да го погледне в лицето.