Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Поведоха Локи и Джийн по един страничен коридор, нагоре по стълбище и после по друг коридор, покрай облечени в сини мундири стражи, вцепенени в стоика мирно. Дали това бе плод на въображението на Локи, или наистина в израженията им се промъкна нещо повече от обичайното почитание, докато бронзовите маски на Очите се редяха покрай тях? Но не остана време за размишления, защото изведнъж ги спряха пред явната им крайна цел. В един коридор, целият в дървени врати, те стояха пред единствената метална.
Едно Око излезе напред, отключи вратата и я отвори. Стаята, към която водеше тя, беше малка и тъмна. Войниците бързо развързаха ръцете на Локи и Джийн и избутаха и двамата в стаичката.
— Хей, чакайте малко, да му се не види! — възкликна Локи, ала вратата се затръшна и те внезапно се озоваха, сред пълен мрак.
— Переландро! — въздъхна Джийн. Двамата с Локи се препънаха на няколко пъти един в друг, докато успеят да възстановят равновесието и достойнството си. — Как така, пусто да остане, успяхме да привлечем вниманието на тия проклети гадове?
— Не знам, Жером. — Локи съвсем леко наблегна на псевдонима. — Но може би и стените имат уши. Хей. Гадове проклети! Няма нужда да хитрувате! Ние се държим напълно възпитано, когато ни задържат любезно!
Той се запрепъва към мястото, където бе запомнил, че се намира най-близката стена, и задумка с юмруци по нея — и за пръв път откри, че тя бе груб тухлен зид.
— Проклятие! — смънка Локи и засмука охлузеното си кокалче.
— Странно — отбеляза Джийн.
— Кое?
— Не мога да съм сигурен.
— Кое?
— Аз ли си въобразявам, или тук като че става по-топло?
3
Времето течеше със скоростта на безсънната нощ.
Локи виждаше цветове, проблясващи и трепкащи в нощта, и макар и част от него да знаеше, че те не са истински, с всяка изминала минута тази част ставаше все по-малко настоятелна. Жегата притискаше като тежест всяка частица от кожата му. Туниката му беше широко разтворена и беше махнал шалчетата си, за да ги увие около дланите си, за да се подпира, докато се облягаше на Джийн.
Когато вратата изщрака и се отвори, той чак след няколко мига осъзна, че не си го въобразява. Пролуката, изпълнена с бяла светлина, се разрасна до квадрат и той вдигна ръце, за да затули очите си. Въздухът от коридора го лъхна като хладен есенен вятър.
— Господа — обади се глас отвъд квадрата от светлина. — Стана ужасно недоразумение.
— Унгх-гах-ах — беше единственият отговор, който Локи успя да даде, докато се опитваше да си спомни как точно се задействат коленете му. Чувстваше устата си толкова суха, все едно бе натъпкана с царевично брашно.
Силни хладни ръце се протегнаха и му помогнаха да се изправи. Стаята заплава около него и двамата с Джийн отново бяха изведени в блаженството на коридора. Отново ги обкръжиха сини жакети и бронзови маски, но Локи присвиваше очи срещу светлината и чувстваше повече срам, отколкото страх. Знаеше, че е объркан, все едно беше пиян, и че не може да направи нищо повече от това да се вкопчи в смътното осъзнаване на това какво ставаше. Водеха го по коридори, изкачваха го по стълбища (Стълбища! О, богове! Колко стълбища можеше да има в тоя проклет дворец?), а краката му само от време на време носеха тежестта му, както им се полага. Чувстваше се като марионетка, участваща в жестока комедия, която се разиграваше сред необикновено голям декор.
— Вода! — успя да изпъшка той.
— Скоро — отвърна един от войниците, които го носеха. — Много скоро.
Най-сетне двамата с Джийн ги въведоха през високи черни порти в приглушено осветен кабинет, чиито стени сякаш бяха направени от хиляди и хиляди малки стъкълца, изпълнени с малки трептящи сенки. Локи примига и прокле състоянието си — беше чувал моряците да говорят за „сухото пиянство“ — затъпяването, слабостта и раздразнителността, които обземаха човек, изгарящ за вода, но и през ум не му бе минавало, че някога ще го изпита непосредствено. Това правеше всичко да изглежда много странно и несъмнено разкрасяваше обстановката в една съвсем обикновена стая.
В кабинета имаше масичка и три обикновени дървени стола. Локи, изпълнен с благодарност, се завтече към единия, но войниците от двете му страни го стиснаха здраво и го изправиха.
— Трябва да изчакате — каза единият от тях.
Но не чакаха дълго — само след няколко удара на сърцето се отвори втора врата и в стаята влезе мъж, облечен в дълги, поръбени с кожа одежди, забележимо възбуден.