Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Преди да се задейства обаче, желязната врата се отвори. Мъжът с мишата муцуна пристъпи прага и изчезна в тъмното.
Мерик се замисли за последен път. Ако го последваше, нямаше да има връщане; щеше да е обвързан с това начинание и щеше да се превърне в зъл търговец на роби. Ако избягаше, щеше да бяга до края на живота си, никога нямаше да е в безопасност и накрая Гилдията щеше да го намери, където и да идеше.
Нямаше какво да му мисли повече.
Стисна юмруци и последва водача си в сградата.
Желязната врата се затвори зад него и той изчака очите му да свикнат с мрака, уплашен, че от тъмното може да профучи някое острие. Нищо не профуча, но когато вече виждаше по-добре, забеляза, че е обграден от огромни мъжаги.
Водачът му стоеше встрани и търпеливо чакаше. Мерик тръгна напред, провря се покрай огромните пазачи и чужденецът го поведе към единствения източник на светлина, до който водеше коридор.
Мерик вървеше колкото можеше по-бързо, без да изглежда, че тича, но трудно игнорираше страховития си ескорт. Трудно му беше да игнорира и вонята на това място — на застояло, на влага и на мръсотия.
Коридорът водеше до слабо осветена стая. По стените имаше фенери с червени стъкла, които излъчваха зловещо сияние. Там чакаха още огромни екземпляри, а светлината играеше по лицата им и ги караше да приличат на демони.
Сред тях стърчеше истински гигант — чернокож, с огромна кърпа на главата, а едната му ръка почиваше на дръжката на огромен ятаган. Белези се кръстосваха по ръцете и голите му гърди, а горната му устна беше разсечена до носа и явно зашита надве-натри.
Сигурно това беше мъжът, с когото Мерик трябваше да се срещне — Боло Търговеца на роби.
Той пристъпи напред, вирна брадичка и се втренчи право в яростните очи на гиганта. Не биваше да изглежда слаб, нищо че този звяр можеше да му извие врата, без да му мигне окото.
— Аз съм Мерик Райдър. Предполагам, че с теб трябва да се срещна?
Гигантът само го гледаше, но някои от пиратите зад него се изкикотиха, един дори изрева като магаре.
Не беше добро начало.
— Предполагам, че аз съм човекът, с когото трябва да се срещнеш — отвърна един от тях и излезе пред останалите. Беше висок и смугъл, кожата му бе потъмняла от слънцето и морските пръски, очите му бяха пронизващо сини, а косата се спускаше около красивото му лице на лъскави черни къдрици. Копринената му риза бе отворена до пъпа и разкриваше добре оформени гърди, дясната му ръка почиваше на инкрустирания със скъпоценни камъни ефес на сабя.
Ако Мерик бе очаквал да види някакво чудовище, което се храни с деца и бебета, определено беше сбъркал. Боло изглеждаше като пиратските капитани от легендите.
— Коленичи пред великия Боло Павитас — изрева гигантът с най-дълбокия глас, който Мерик беше чувал. — Господарят на робите из Четирите морета. Принц на залива Кеидро. Върховен адмирал на Копринената флота и Седми господар на Змийския път.
Ето на това му се казва гатанка. Не би започнал преговорите от позицията на слабия, като коленичи като някакво кученце. Опита да мисли бързо, но благодарение на страховитата му компания идеи не се раждаха. Ако покажеше слабост, нямаше да спечели уважение. Ако покажеше нахалство, щяха да го накълцат на парчета.
За щастие Боло пристъпи напред покрай огромния си пазач и взе решението вместо Мерик.
— Стига, Лаго. Този човек е наш гост — рече той, огромният мъж сведе глава в поклон и се отдръпна покорно. — Трябва да се извиня. Лаго приема твърде сериозно задълженията си.
— Няма проблеми — отвърна Мерик.
— Значи ти си човекът на Бастиян и Фридрик, с когото ще преговарям и ще сключа сделката?
Е, не съм местният продавач на миди.
— Да, аз съм.
— Отлично — Боло се усмихна и очите му засияха. Мерик познаваше тази усмивка — беше я използвал хиляда пъти, за да спечели доверието на хиляда богати глупаци.
Не знаеше дали да мрази Боло, или да го покани на чашка.
— Вярвам, че препоръките ти са наред? — каза пиратът.
Мерик се смръщи.
— Ако имате предвид дали съм правил подобно нещо досега — да; сключвал съм не една и две сделки. Ако имате предвид дали съм продавал хора на чужди търговци — не; ще ми е за пръв път.
Осъзна, че е казал твърде много, още докато думите излизаха от устата му, но не можа да се спре, нито да ги върне обратно. Това беше гадна сделка за всички замесени — особено за робите, особено за него — но трябваше да го преглътне. Като показваше угризения пред това закоравяло копеле, си просеше смъртната присъда.