Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Ама че интересно. — Вдигна глава. — Ами другите?
— Преброихме единайсет в Мечешката лаборатория, в това число и руснакът Иванов, но един от хората им явно е убит в Стадиона — отвърна Тифон. — От останалите десет открих сведения за петима във военните бази данни.
— Е?
— Още трима морски пехотинци и двама френски въздушни десантчици, които в момента работят за ДГВС.
— Дай да видя. — Господарят на анархията се настани зад конзолата и прегледа служебните досиета на Майка, Хлапето, Марио, Шампион и Баба.
Когато приключи, се облегна в стола си и се усмихна замислено.
Северен залив на о-в Дракон
4 април, 10:26
34 минути до крайния срок
Северният бряг на остров Дракон имаше формата на гигантска буква U, в средата на която се намираше последното островче.
Иванов го беше нарекъл Киселинния остров (заради огромната лаборатория, която се намираше на него) и въпреки че всъщност си беше доста голям, стометровите скали на Дракон, които се издигаха от трите му страни, го правеха да изглежда съвсем незначителен.
В северния край се намираше понтонният мост, който свързваше Киселинния остров с Мечия остров. От средата му на изток се отклоняваше по-дълъг страничен мост, който водеше до навеса и товарните асансьори в източната част на залива.
Над всичко това доминираше фар, който служеше и като стражева кула, издигаща се на източния нос на залива.
От фара двама бойци от Армията на крадците гледаха с очакване към Стадиона на Мечия остров. Знаеха, че Лошия Уили е изпратен да подкара натрапниците към екипа на Скитника, който преди малко бе минал по понтонния мост…
Внезапно четирима облечени в канадки членове на екипа на Скитника се втурнаха презглава от Стадиона по моста, сякаш спасяваха живота си. Тичаха обратно към навеса. Първият помагаше на втория, който куцаше, но се мъчеше с все сили да не изостава; третият и четвъртият ги прикриваха, като стреляха в движение назад към Мечия остров.
Всички прекратиха огъня, когато ги последваха още четирима от Армията на крадците, които също бягаха отчаяно и стреляха назад. Навсякъде около тичащите фигури дъските на моста се пръскаха и цепеха на трески от мощна стрелба с едрокалибрено оръжие.
Часовите на фара забелязаха две или три фигури, които стреляха от големия вход в края на понтонния мост на Мечия остров.
Неканените гости.
Принуждаваха Скитника да отстъпи.
Оттеглящите се членове на екипа на Скитника стигнаха средата на моста, където започваше по-дългото отклонение, водещо към навеса и асансьорите — и внезапно един от тях беше улучен, загърчи се и политна напред. Онзи до него успя да го подхване.
Докато ставаше всичко това, младшият от двамата часови включи радиостанцията си.
— База, тук Фарът. Натрапниците като че ли са заели позиция в южния край на Мечия остров. Принуждават Скитника да отстъпва към навеса и асансьорите.
— Разбрано, Фар… — отговориха от базата.
— Чакай! — изведнъж възкликна старшият от двамата. Беше много едър и много способен чилийски лейтенант, известен в Армията на крадците като Големия Исус.
Наблюдаваше внимателно оттеглящите се по понтонния мост.
— Това не са хора на Скитника… — бавно каза Големия Исус. — Бойците от Армията на крадците се обучават да оставят ранените. Това са нападателите, облекли са униформите на Скитника. Екип на скалите, веднага стреляйте с гранатомет по моста! Унищожете го!
Долу на понтонния мост, на шейсет метра от навеса и асансьорите, облечен в дебелата канадка на морски пехотинец, взета от убит на Мечия остров неприятел, Шейн Скофийлд се взираше към по-дългия страничен мост, който водеше обратно към навеса.
В ухото имаше високотехнологична слушалка и микрофон, също взети от убития боец от Армията на крадците — слушалката беше малка и се побираше в ухото, а към нея вървеше миниатюрен 10-мм микрофон, в момента изключен. Скофийлд обаче все още можеше да получава сигнали и бе чул разговора между враговете, който изглеждаше много обещаващ — постът на фара високо горе се беше хванал на заблудата, че той и останалите всъщност са техни отстъпващи другари.
Докато слушаше, Скофийлд стреляше назад към Мечия остров (естествено, встрани), като в същото време помагаше на „раненото“ Хлапе. До него Баба правеше същото с „ранената“ Шампион, която великолепно се преструваше на улучена. Ема, Зак, Чад и Иванов, също облечени в откраднати канадки, тичаха зад тях.