Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Сър, не мога да открия Зак и Ема, а никой от тях не носи радиостанция.
Скофийлд се намръщи за секунда, после докосна микрофона на гърлото си.
— Бърти? Чуваш ли ме?
— Чувам ви, капитан Скофийлд — отвърна гласът на малкия робот.
— Пусни ме на говорител.
— На говорител сте.
— Зак? Чуваш ли ме?
Гласът на Зак звучеше далечно, сякаш някой говореше по спикърфон.
— Чувам те, капитане.
— Къде си? Ема с теб ли е?
Зак бързаше през обгърнатата в мъгла траншея. Бърти бръмчеше в краката му. Ема го беше прегърнала през рамото и куцаше.
— Намираме се в окопите, но явно някъде сме завили в погрешна посока. Изгубихме се.
— Виждаш ли стражевата кула в средата на Стадиона? — попита гласът на Скофийлд по говорителя на Бърти.
Зак надникна над ръба на окопа, в който се намираха. Отначало не видя нищо, освен скалистата вътрешна стена на кратера и офис сградата, през която бяха минали.
— Не… — Обърна се и подскочи. — О, чакай, виждам я. По дяволите, вървяхме в обратната посока. Стигнали сме при северния край на кратера.
— Няма значение. Справихте се добре. Живи сте. Просто тръгнете към кулата. Ще се срещнем там.
— Разбрано.
Зак и Ема забързаха нататък, без да си дават сметка за характерните следи, които Зак оставяше в калта.
Скофийлд бързаше приведен през лабиринта траншеи. Стражевата кула, която се извисяваше над мъглата, се приближаваше с всяка крачка.
— И какъв е блестящият ви план, капитане? — попита Шампион.
— Тук долу сме като плъхове в лабиринт — отвърна той, без да спира. — Те са разположили хора навсякъде около нас — три снайперистки позиции на юг, изток и запад, както и преследващия ни екип зад нас на север. Ако останем тук, ще ни елиминират, и то бързо. Трябва да обърнем нещата. Трябва да излезем някъде на високо, да елиминираме тях и да продължим към остров Дракон, без да губим нито секунда. Кулата е ключът към всичко.
Заблуден куршум профуча през мъглата и се заби в стената до главата на Скофийлд. Той почти не му обърна внимание.
— Ако ви видят в кулата, ще я улучат с гранатомет за трийсет секунди — каза Шампион.
— Знам — отвърна Скофийлд. — Това ми дава трийсет секунди да направя онова, което трябва.
Стигнаха до края на системата окопи, до най-близката до кулата точка.
— Значи така — каза Скофийлд, докато приготвяше автомата си, — тази малка операция ще бъде проведена на две фази. Първо, аз играя примамката. Тичам към стражевата кула… снайперистите им по източната и западната страна откриват огън по мен… и вие ги премахвате. Ясно?
— Oui — отвърна Баба.
— Стига да нямаш нищо против да си примамка — каза Майка.
— А втората фаза? — попита Шампион.
— Елиминирам другата им снайперистка позиция на южната кула.
— Разбира се, стига да оцелеете при първата фаза — отбеляза Шампион.
— Да. — Скофийлд пое дълбоко дъх. — Добре, да започваме.
И с тези думи изскочи от прикритието и спринтира към кулата.
От източния и западния ръб на кратера моментално откриха огън и откосите се забиха на сантиметри зад краката на Скофийлд.
Куршумите тъкмо щяха да го настигнат, когато Майка, Марио, Хлапето, Шампион и Баба се надигнаха заедно — Майка, Марио и Хлапето обърнати на изток, а френската двойка на запад — и откриха огън по вражеските позиции.
Двете снайперистки гнезда бяха разкъсани от огъня им — във всяко по трима души отлетяха назад. Стрелбата отстрани спря.
Скофийлд стигна основата на стражевата кула, но в същия миг огънят беше възобновен и куршумите зарикошираха от косите подпори.
Този път стрелбата идваше от другата кула, издигаща се върху офис сградата в отдалечения южен край на Стадиона.
С бясно препускащо сърце Скофийлд се закатери по вътрешната стълба.
— Майко! Другата кула!
Куршумите свиреха покрай него, докато се катереше, рикошираха от скелета на кулата, свистяха покрай главата му. Един издаде пукащ звук, когато мина със свръхзвукова скорост на милиметри от лицето му, и остави драскотина по стъклата на очилата. Друг закачи кутрето на лявата му ръка. Скофийлд се намръщи от болка, но продължи да се катери.
Останалите го прикриваха, доколкото можеха, но ъгълът не бе толкова добър, колкото към източната и западната позиция, поради което стрелбата от южната кула намаля само донякъде.