Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Скофийлд стигна върха на кулата и пред него се разкри идеален изглед във всички посоки. Оттук можеше да обхване целия гигантски кратер.
Нямаше време да се наслаждава на гледката. Трийсетте му секунди почти изтичаха.
Точно тогава видя как някаква дребна фигура в южната кула вдига дълъг, подобен на кюнец предмет на рамото си — РПГ.
Скофийлд не се забави и частица от секундата.
Измъкна магнитната кука от кобура на гърба си, вдигна я и стреля…
… точно когато мъжът в другата кула изстреля реактивния снаряд.
Магнитната кука полетя нагоре, следвана от въжето — докато снарядът се носеше над Стадиона с ослепителна скорост, оставяйки димна диря.
Магнитната глава на куката се удари в долната част на Т-образната сглобка над огромния кратер и Скофийлд натисна бутона на дръжката и литна нагоре…
… милисекунда преди цялата стражева кула под него да експлодира, улучена от снаряда, и да се превърне във вихър метални шрапнели, които се пръснаха звездовидно сред огън и пушек. Гигантска огнена топка се изду под бързо издигащия се Шейн Скофийлд.
Дърпан от лебедката на куката, Скофийлд се озова под мястото, където се събираха металните греди, и за момент остана да виси на зашеметяващите 45 метра над Стадиона.
Не се впечатли особено. Бързо се покатери на сглобката, прибра магнитната кука и направи онова, за което беше дошъл.
Легна по корем на дългата метална греда, която продължаваше на юг и се спускаше под коварно остър ъгъл над тази половина на Стадиона — над езерото, офис сградата и дори над стражевата кула в края.
Гредата беше широка деветдесет сантиметра; Скофийлд разпери ръце и обхвана краищата й; стискаше своя МП-7 в дясната ръка и „Дезърт Игъл“-а в лявата.
След което се оттласна.
Понесе се с главата напред по гредата, като се плъзгаше по бронята си и набираше скорост. Беше разперил ръце и крака и ги притискаше към краищата на гредата, за да пази равновесие и да контролира бързината на спускането си по стръмния наклон.
Прожекторите по долната страна на гредата профучаваха покрай него. Видя как езерото остава назад, а после офис сградата и кулата върху нея се приближиха…
Той откри огън и с двете си оръжия — смазващ, смъртоносен огън. Обсипа с куршуми цялата кула и видя как всички в нея се гърчат от попаденията. Петима души рухнаха мъртви.
В следващия момент стигна южния ръб на кратера, притисна кубинките си към гредата и рязко спря.
Видя още трима вражески войници в основата на кулата и се плъзна по задник по каменната стена на кратера зад тях, като стреляше в движение. Те изпопадаха, а Скофийлд най-сетне спря на дъното на кратера с димящи дула и празни пълнители. Вражеската позиция беше притихнала, не се виждаше никакво движение.
Стоеше с насочени напред оръжия, въпреки че беше останал без патрони. Ако някой бе оцелял при атаката му, с него бе свършено, но явно нямаше късметлии.
След секунди Скофийлд бе на върха на втората стражева кула, презареди и погледна през оптичния мерник на карабината на един от враговете.
— Майко — каза в микрофона. — Пътят е чист. Доведи всички през алеята под водата. Ще ви прикривам оттук.
Вероник Шампион и Баба зяпаха с увиснали челюсти, неспособни да повярват на онова, което бяха видели.
Шампион мълчеше.
А Баба каза:
— Бива го това Плашило! Харесва ми.
Хлапето, Марио, Чад, Иванов, Шампион и Баба се втурнаха към алеята, прикривани от намиращия се в далечната кула Скофийлд.
Първият екип от Армията на крадците, който ги бе прогонил от Мечешката лаборатория — екипът на Лошия Уили — сега беше прикован на стълбите в северния край на Стадиона от снайперисткия огън на Скофийлд.
— Зак — каза Скофийлд в микрофона си, докато се взираше през оптичния мерник. — Къде сте?
— Още сме в траншеите — отвърна Зак.
— Добре, излизайте оттам и се върнете в алеята. Прикривам ви.
— Разбрано — каза Зак. — Идваме.
Зак бързаше през окопите, подкрепяйки ранената Ема и следван плътно от Бърти. Тичаше тежко, останал без дъх и уплашен.
Зави на поредния кален покрит с лед ъгъл и видя друга кална и покрита с лед траншея.
Беше безнадеждно, абсолютно безнадеждно изгубен.
— Как си? — попита той Ема.