Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Какво означава това? — попита Хлапето.
— Означава „кой иска да живее вечно?“ — грубо отвърна Баба. — Варварина не се бои от никого и от никоя мисия. Ще ти се доверя.
— Добре — рече Скофийлд. — И така, искам всички да погледнете картата и да се уверите, че знаете къде трябва да идете…
И точно тогава, докато показваше картата на налакътника, в ухото му прозвуча глас.
— Капитан Скофийлд — любезно-шеговито каза гласът. — Капитан Шейн Майкъл Скофийлд от Морската пехота на Съединените щати, позивна — Плашилото. Аз съм Господарят на анархията, генерал на Армията на крадците. Успяхте да оцелеете много повече, отколкото предполагах, и сега виждам, че сте на път да стъпите на моя остров.
На Скофийлд му бе нужна секунда да осъзнае, че гласът идва от втората слушалка, която все още носеше — онази, която бе взел от мъртвия боец от екипа на Скитника.
След още една секунда забеляза камерата в ъгъла на кабината — лампичката й светеше.
— Приемам този поглед към камерата като доказателство, че ме чувате съвсем ясно. Имате една от моите радиостанции.
Скофийлд погледна хората си. Майка и Вероник Шампион го гледаха с широко отворени очи — те също носеха радиостанции на Армията на крадците. Другите обаче нямаха и продължаваха да проучват картата, без да чуват думите на Господаря на анархията.
Кабината продължаваше да се издига.
До терминала им оставаше по-малко от минута.
Двата камиона продължаваха да приближават.
— Палачите ми се запознаха с вашия другар от лагера господин Хартиган, който с най-голяма готовност ни предостави информация за вас и веселата ви банда — цивилните обикновено стават изключително общителни, когато им прикрепиш електроди към черепа — каза Господарят на анархията. — И ето че досието ви е пред мен, капитане. Вие сте истински герой. Бивш пилот от Морската пехота, свален, измъчван, спасен, после прехвърлен на наземна служба. Винаги сте се представяли отлично, макар и за ужас на френското правителство. Още има обявена награда за главата ви.
Скофийлд не каза нищо.
— Виждам, че подобна служба не е минала без загуби — продължи Господарят. — Кажете ми, капитане, как се почувствахте, когато ви съобщиха, че Джонатан е отрязал главата на приятелката ви?
Скофийлд продължаваше да мълчи. Майка и Шампион слушаха потресено.
— Няма значение. Вече знам отговора — каза Господарят на анархията. — От бележките на психотерапевтите в досието ви виждам, че изобщо не сте го приели добре. Буквално сте получили нервен срив. Сигурно е тежко за един герой да спасява всеки нагъващ хамбургери малоумник в света, но да не успее да спаси жената, която обича. Сигурно е трудно да вървиш в някой мол и да знаеш, че тлъстите идиоти около теб никога няма да узнаят какво си направил за тях. Какво си пожертвал за тях. Да си герой определено не е онова, което си си въобразявал. Естествено, не мога да твърдя, че зная какво е да умреш от гилотина, но си представям, че лейтенант Гант си е отишла със сълзи на очи, молеща за живота си.
Скофийлд леко докосна слушалката, включи микрофона и каза тихо:
— Шибано копеле.
— Аха, той можел да говори — зарадва се Господарят на анархията. — Един съвет, капитане — внимавайте с новите си френски приятели. Мадмоазел Шампион е изключително ефективен убиец. Не мога да си представя, че е в състояние да забрави заповедта си, дори ако се случи невероятното и успеете да ме победите. Вие също ме чувате, нали, мадмоазел Шампион? Все още ли се измъчвате от образа на мъртвия си любим и бившите си колеги? Онези, убити от Хана Фатах, след като я вербувахте? Капитан Скофийлд, вгледайте се внимателно в новата си приятелка — тя е била навремето герой като вас и сега е пример за това в какво се превръщат героите, след като изгубят всичко… Часовникът тиктака, капитане. След по-малко от минута ще започне истинската битка. Битка между вас и мен. Мен, с моята армия разбойници и бандити. Вас, с вашия екип от сломени души. Погледнете верния си оръжейник сержант Нюман, прочутата Майка. Знаете ли, че бракът й се разпада заради вас? Че съпругът й заплашва да я напусне заради загрижеността й към вас? Че тя самата посещава редовно психотерапевт?
Скофийлд не знаеше това.
Погледна Майка — и тя се извърна.
— Или че на ефрейтор Пузо не може да му се вярва? Че Морската пехота знае, че той е по-верен на една престъпна фамилия в Ню Джърси, отколкото на армията? Че отмъква оръжия за въпросната фамилия вече повече от година? И въпреки това Морската пехота с готовност го причисли към вас.