Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Ужасно боли — намръщи се Ема, докато куцукаше до него. Погледна го. — Моля те, Зак, не ме изоставяй.
Зак спря, обърна се и я погледна в очите.
— Ема. Погледни ме. Каквото и да се случи, няма да те зарежа, ясно? Няма да те изоставя. Или ще се измъкнем заедно, или ще умрем заедно.
Тя кимна едва-едва.
— Благодаря.
Зак надникна над ръба на траншеята.
— Трябва да излезем горе. Вече не зная накъде вървим…
— Колко сладко — обади се гаден глас. Поради гъстата мъгла прозвуча съвсем близо. — „Или ще се измъкнем заедно, или ще умрем заедно“. Храбри думи… Зак.
Зак рязко се завъртя, търсейки източника на гласа, но видя единствено празния окоп, който се губеше в мъглата. Очите на Ема се разшириха.
— Те са в траншеите…
— Аз съм Уили — каза гласът. — Лошия Уили. Защото имам много лоши навици. Виждаш ли, просто обичам да опознавам дамите дори когато те не искат да опознават мен. А трябва да кажа — добави заплашително, — че направо се влюбих в гласа ти… Ема.
Зак и Ема се спогледаха ужасени.
— Излезте, излезте, където и да сте… — запя гласът на Лошия Уили миг преди Зак да чуе — съвсем наблизо — изщракването на свален предпазител.
Зак вдигна Бърти за дръжката. Тревожеше се, че в напрегнатата тишина бръмченето на електромотора на робота ще издаде местоположението им.
— Насам! — прошепна той и задърпа Ема към следващия ъгъл… и точно тогава въздухът се разтресе от ужасяващ рев и гигантска бяла мечка буквално запълни калния проход пред тях.
Звярът се изправи на задните си лапи, издигна се в цялата си четириметрова височина и отвори паст, разкривайки страховити зъби, след което отново изрева заплашително.
Подобно на мечките в лабораторията, козината на тази беше дълга, сплъстена и мръсна. Очите й гледаха безумно и в тях се четеше сляпа животинска ярост.
Зак бутна Ема назад и застана между нея и мечката. Беше безсмислено. Със стряскаща бързина огромният бял звяр стъпи на четири лапи и се понесе към тях.
На Зак не му остана друго, освен да затвори очи и да зачака края…
… Само че краят не дойде.
Зак отвори очи и се озова на по-малко от десет сантиметра от бързо разширяващите се и свиващи се ноздри на мечката.
Зловонният й горещ дъх лъхаше в лицето му.
Едва сега Зак осъзна, че звярът бърчи нос и го души.
Със сърдито изсумтяване мечката се дръпна, внезапно и най-необяснимо изгубила интерес към него.
— Защо…? — прошепна Ема.
— Нямам пред… — започна Зак, но в следващия момент осъзна, че знае защо.
Заради мечешкия репелент. Заради шантавия спрей, който бе взел, когато потеглиха от лагера. Беше напръскал дрехите си от чувство за дълг към науката, ако случайно попаднат на бяла мечка.
— Едно на нула за репелента за мечки — тихо каза той.
И точно тогава мечката отново изрева, още по-силно отпреди, и пак се хвърли към тях. Зак с ужас си помисли каква грешка е направил и че тъпият репелент изобщо не действа, но преди да се усети какво става, мечката ги прескочи и се хвърли към четиримата въоръжени мъже, които току-що се бяха появили зад тях!
Лошия Уили и трима от хората му.
Мечката се стовари върху първия човек на Уили — събори го на земята и вече беше разкъсала гръкляна му, когато Уили се окопити и откри огън. Мечката рухна на земята.
Отклоняването на вниманието обаче беше достатъчно Зак и Ема да зърнат Лошия Уили — дребен мъж с яки жилави мускули, плешива глава и кокалесто хлътнало лице. Между пиърсинга на лявата му вежда и халката в лявата ноздра висеше сребърна верижка.
За един кратък миг погледите на Зак и Лошия Уили се срещнаха.
Зак замръзна.
Уили се ухили.
И вдигна оръжието си.
— Бърти, огън! — каза Зак, който още държеше Бърти за дръжката, сякаш бе куфар.
Малкият робот откри огън с картечницата си. Зак изобщо не се целеше и стрелбата бе абсолютно безразборна.
Хората на Уили моментално се хвърлиха да търсят прикритие, но не и преди кибернетичната стрелба на Зак да повали мъжа до Уили. Той полетя назад, като се гърчеше ужасно. След това откосът стигна до Лошия Уили и дясната страна на главата му избухна в кръв. Уили изпищя и падна на земята.
Зак се облещи, когато си даде сметка какво е направил.
— Бърти! Спри огъня! — извика той и отново се затича, като мъкнеше Ема със себе си.