Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
В края на моста на Мечия остров Майка и Марио (с Бърти) бяха коленичили при входа и се преструваха, че обстрелват отстъпващите, но всъщност улучваха само дъските на моста, с което завършваха постановката.
Но изведнъж разговорът по радиото тръгна в неприятна посока. Някой беше разгадал плана им.
— Това са нападателите, облекли са униформите на Скитника. Екип на скалите, веднага стреляйте с гранатомет по моста! Унищожете го!
От скалата над Скофийлд започна яростна стрелба, след което надолу се понесе изстреляният от РПГ снаряд. Улучи дъските точно пред Скофийлд и мостът полетя във въздуха сред водни пръски. Когато гейзерът утихна, Скофийлд видя, че пътят му към навеса е изчезнал — част от понтонния мост беше унищожена. Вече нямаше как да стигнат до брега.
— Разкриха ни! — извика той. — Всички! В другата посока! Към следващия остров! Майко! Марио! Размърдайте си задниците!
Вече разобличени, Скофийлд, Шампион и Баба откриха огън към скалите, за да прикрият останалите, които се обърнаха и се втурнаха презглава по по-късия понтон към Киселинния остров. Майка и Марио грабнаха Бърти и изскочиха на открито, като също стреляха в движение нагоре.
Огънят им обаче не беше достатъчно мощен. Докато променяха посоката, Чад беше улучен от няколко куршума в гърба, гърдите му се пръснаха от ужасните изходни рани и той полетя във водата до разклонението на двата моста. Беше мъртъв още преди да падне във водата.
Зак и Ема спряха ужасени, но Шампион ги бутна да продължат.
— Мъртъв е! Не можете да му помогнете! Allez! Allez!
Скофийлд също погледна носещото се във водата тяло на Чад, докато го подминаваше.
Майка го настигна.
— Онези задници не са тъпаци, Плашило!
— Определено не са.
Щом се скриха в малкото изоставено караулно помещение на Киселинния остров, Скофийлд метна граната и взриви понтонния мост. Никой вече не можеше да ги последва от тази посока.
Но все още не бяха стигнали до Дракон, а Армията на крадците знаеше къде точно се намират.
— А сега какво? — попита останалата без дъх Майка.
До нея Ема хлипаше. Зак беше премалял от ужас.
— Ема, Зак — остро каза Скофийлд. — Съжалявам, но сега не е време за оплакване. Знаехме, че ще е лошо и че някой може да бъде застрелян. Повярвайте ми, Чад вече е на по-добро място. Вече не му е нужно да преминава през всичко това.
Обърна се и погледна на юг, към Дракон. Погледът му се спря върху станцията на лифта в южния край на островчето.
Дебело стоманено въже излизаше от нея и минаваше високо над водите на залива, за да стигне до много по-големия терминал на остров Дракон, на върха на отвесната скала. Изработен от мрачен сив бетон, терминалът изглеждаше приветлив като бункер от Втората световна война. Но сега беше единствената им възможност.
— Току-що изгубихме всички елементи на изненадата, с които разполагахме — каза Скофийлд. — И тъй като нямаме числено превъзходство, ни остава единствено скоростта. Така че ще действаме бързо и яростно, и няма да спрем нито за миг.
— По-бързо, по-бързо — подвикваше Скофийлд, докато тичаха към приличащата на склад постройка в централната част на Киселинния остров.
Влязоха в огромно помещение — зала с размерите на футболно игрище.
От тавана висеше мост, който минаваше по дължината на помещението над двайсетина зловещо изглеждащи огромни цистерни. От основния мост се разклоняваха по-малки, от които започваха стълби, спускащи се към тях.
Цистерните бяха със стоманени стени. Някои имаха херметични капаци, други бяха отворени и разкриваха странното си съдържание — течности с най-различни противни цветове — оттенъци на зелено, кафяво и жълто; някои бяха замръзнали, други — не. В два съда течностите кипяха. Някои от цистерните бяха свързани с множество тръби с клапи. Над една имаше верига, на която висеше голяма клетка. Пръчките й бяха полустопени.
— Киселинната лаборатория — каза Иванов. — Експериментирахме с киселини за химически оръжия, гранати и… ами, мъчения.
— Мъчения ли? — попита Майка.
— Повярвайте ми, когато ви потопят в киселинна вана и започнете да виждате как собствената ви кожа се сварява, ще кажете всичко, което искат да научат от вас — мрачно отвърна Иванов.