Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
На следващия завой видяха коленичилата на ръба на окопа Майка, която им махаше и протягаше ръка да им помогне.
Минута по-късно, докато Майка ги измъкваше от траншеята, Зак чу познатия носов глас:
— Заки! Ох, Заки! Откъсна шибаното ми ухо, малко лайно миризливо такова! Ще те спипам, захаросан задник, ще те спипам заедно с Ема и когато ви спипам, ще те вържа, ще ти откъсна клепачите и ще те накарам да гледаш как я шибам до смърт! Чу ли ме, Заки!
От обгърнатите в мъгла окопи се чу жесток кикот.
— Май си намираш приятели, където и да отидеш, умнико — отбеляза Майка. — Хайде.
Тримата се втурнаха през подводната част на алеята, прикривани от снайперисткия огън на Скофийлд.
Присъединиха се към останалите в кубичната постройка в южния край на Стадиона.
Подобно на офис сградата в северния край, тя бе вкопана във високия вулканичен конус на Мечия остров и напуканите й, покрити със скреж прозорци гледаха на север към Стадиона и на юг към последното островче, което лежеше между тях и Дракон.
Скофийлд погледна на юг.
Под него имаше грохнал понтонен мост, който свързваше Мечия остров със следващия, върху който се издигаше постройка с размерите на склад; зад него, на по-високия терен, видя станция на лифт, чието дълго въже продължаваше нагоре, за да стигне до Дракон.
Това беше един начин да стигнат до главния остров, но имаше и друг — от средата на понтонния мост започваше втори, по-дълъг, който се отклоняваше под прав ъгъл на изток и стигаше до голям ръждив навес от гофрирана ламарина, построен в основата на най-близката отвесна скала, в края на залива, на самия остров Дракон. Там имаше два промишлени асансьора, навремето обслужвали навеса.
— Доктор Иванов — каза Скофийлд, — по понтонния мост или с лифта?
— Наричаме последното островче Киселинния остров, тъй като на него има голяма лаборатория за изучаване на киселини — отвърна Иванов. — Лифтът обаче е много стар, построен е при изграждането на комплекса през осемдесет и пета. Работи, но напоследък рядко се използва. Поради ниските температури винаги е бил доста ненадежден и тъкмо затова през деветдесета бе построен понтонният мост. Той е по-нов и определено по него се стига по-бързо.
— Колкото по-бързо, толкова по-добре — каза Скофийлд, докато наблюдаваше асансьорите в края на моста.
Погледна си часовника — 10:26. Господи, нима бяха минали само двайсет и шест минути, откакто си бяха пробили път в Мечешката лаборатория?
В краката му лежаха труповете на петима членове на Армията на крадците, облечени в откраднати канадки на морски пехотинци. Скофийлд приклекна до един от тях и свали каската и очилата му. Отстрани по шията минаваше серия татуировки — руски кораб, буквите МП-САЩ, сграда с изписано върху нея „Москва“.
Забеляза, че останалите крадци имат подобни татуировки по шиите. Броят им обаче се различаваше.
— Какво означават? — попита Чад.
Известно време Скофийлд не отговори. После се сети.
— Това са медали. Отличителни белези за участие в определена военна операция.
— Мътните да го вземат. Що за армия е това? — с отвращение рече Чад.
Скофийлд се изправи и се обърна към екипа си. Всички бяха задъхани, мръсни и изпоцапани с кръв. Чад изглеждаше особено блед, а Иванов се потеше обилно. Единствено грамадният французин Баба изглеждаше наред — свеж и бодър, сякаш беше на пикник.
След загубата на Дюбоа вече бяха десетима и Скофийлд мрачно се запита колко ли още ще бъдат изгубени по време на тази мисия.
— Е, шефе, какъв е планът от тук нататък? — попита Майка.
— Трябва да стигнем до товарните асансьори.
— Как? — попита Шампион.
Скофийлд се загледа към понтонния мост, който се отклоняваше към навеса и асансьорите, и отвърна:
— Като се върнем обратно.
Господарят на анархията седеше в командния център във високата дисковидна кула на остров Дракон и гледаше лицето на Шейн Скофийлд, уловено от камерите в Мечешката лаборатория.
— Е, с кого си имаме работа? — попита той.
— Той е морски пехотинец, сър. Капитан Шейн Майкъл Скофийлд. Позивна: Плашило — отвърна Тифон. — Има доста дълга история.
Господарят на анархията се загледа напрегнато в замръзналото изображение на екрана.
После прочете биографията… и на лицето му цъфна гадна усмивка.